Мария Петрова

История с ламя

“Юху!” – пееше и подскачаше от радост ламята Спаска. “Ябълчициии! Златнички! Само за мен!” – кискаше се тя и въртеше такива пируети из поляната, че и Мая Плисецкая би ѝ завидяла. Както обикновено става в тия хубави моменти, последното, за което мислеше, беше дали някой я гледа. А зрители имаше. Бяха точно трима и също бяха приказни герои.

Първият, беше Червената шапчица, която тъкмо планираше да набере ябълки за баба си – а останалите да реализира с добра печалба на селския пазар. Другият скрит в храсталаците, беше Ричард лъвското сърце – заекът-хитряга на гората, който винаги успяваше да преметне всички, но не виждаше голям келепир от този си талант. Чакаше Спаска да се погрижи за сбирането на зарзавата за него. Номер три беше Вълкът, който в търсене на Шапчицата, дочу хихикането и потресаващите звуци от приземяването при подскоците на Спаска и се притесни, че момиченцето тренира стрелба с двуцевка с оня Ловец, Харалампи.

Радостта и размерите на ламята бяха толкова респектиращи, че никой от тримата зяпачи не посмя да мръдне. Наслаждаваха се на шоуто и им се искаше и на тях да им е толкова свободно и радостно на душата. Междувременно, подскачайки и пеейки, Спаска обра ябълката. Събра плодовете в специално приготвеното чувалче. Поставяйки последната ябълка, вдигна глава и видя пред себе си публиката, която в страха си да не остане без ябълки (а и да гледа по-добре шоуто) беше надала глави иззад храстите.

“Яя, зрители!” – възкликна веселата ламя. “Тъй и тъй сте тука, я кажете какво да направя за вас?” – попита тя. Първи, се престраши Ричард лъвското сърце. След него, Шапчицата, после и Вълчо. И тримата получиха по една златна ябълка и разбраха, че ако искаш нещо от весела ламя, е както с останалото в живота – просто трябва да кажеш “Моля, може ли” с усмивка и нещата се получават. Ако не – поне ще знаеш, че си пробвал.

После, Спаска нарами оня ми ти препълнен чувал и със свирукане се запъти към родната си пещера. Надвечер щеше да закачи една от ябълките на едно дърво пред един замък – и нощес щеше да играе на пейнтбол и фунийки с трима принца. Ричард от своя страна се отправи към горската банка, да си осигури капитал за бизнес с торти от моркови. Шашнат от добротата на ламята не си и помисли да я премята, за да получи целия чувал.  Шапчицата пък, добави ябълката в кошницата си и се отправи със свирукане по пътечката към къщичката на баба, като съвсем забрави, че не трябва да се отбива от пътеката и вече свиваше трети букет – като няма да продава ябълки, ще продава цветя.

Вълкът не можа да измисли, дали да тръгне след заека или момиченцето и сигурно още е на поляната. Ако ловецът Харалампи не го е намерил междувременно, сигурно си е там – между страниците на книгата с приказки, току до дървото със златни ябълки, навестявано сегиз-тогиз от кискаща се доволна ламя.

Заглавната снимка е на прекрасните Таралеж Art & Design.

0 Comments