Ларнака е град с над 3000 години непрекъсната история, в която се преплитат съдбите на библейски светци, древни цивилизации и изумителни природни феномени.
От гледна точка на науката и археологията градът е основан през XIII в. пр.н.е. от микенските гърци (ахейците), които издигат селището и го наричат Китион. Те са били привлечени от богатото пристанище и залежите на мед на острова. По-късно, през IX в. пр.н.е., финикийците го превземат и го развиват като свой главен търговски център.
В Китион се ражда и Зенон от Китион – човекът, който по-късно отива в Атина и основава стоицизма (една от най-влиятелните философски школи в историята).
Според библейските предания и древните текстове като тези на историка Йосиф Флавий микенските гърци не са в уравнението и градът носи името на правнука на Ной, Кит (или Хитим – Kittim). Според преданието той и неговите потомци се заселили на острова и основали град с името Китион. Впрочем, в Библията думата „Хитим“ често се използва като събирателно име за хората от Кипър и островите в Средиземно море.
Днешна Ларнака лежи върху руините на античното царство. Когато финикийците пристигат през IX в. пр.н.е., те го превръщат в мощно пристанище и издигат грандиозен храм на богинята на плодородието Астарта (финикийския еквивалент на Афродита). Градът е бил толкова укрепен, че е имал „циклопски стени“, направени от гигантски каменни блокове. Защо циклопски? Защото по-късните поколения не могли да повярват, че укрепления от няколкотонни камъни са изградени от хора – и се родила легендата, че такива стени са дело на Циклопите, еднооките митични гиганти от гръцката митология.
То се появява много по-късно и буквално означава „ковчег“ или „гробница“ (от гръцката дума larnax). Причината? Районът е бил осеян със стотици древни саркофази и гробници. Най-великата история на Ларнака е свързана със Свети Лазар – същият, когото Исус възкресява от мъртвите. Но за него – малко по-късно.
Днес тук се стичат и много гмуркачи. Причината е корабът „Зенобия“ (MS Zenobia) – шведски ферибот, който се преобръща и потъва мистериозно край брега на Ларнака по време на първото си плаване през 1980 г., заедно с над 100 камиона на борда. Днес той е обявен за едно от топ 10 на най-добрите места за гмуркане до потънали кораби в света.
И една зловеща история за финал. Когато древният Китион е бил под персийска власт, атинският генерал Кимон пристига с флот от 200 кораба, за да освободи острова. По време на тежката обсада на града умира. Преди да издъхне обаче, той издава шокираща заповед: неговата смърт да бъде пазена в абсолютна тайна от войниците и от враговете. Според легендата офицерите обличат трупа му в пълно бойно снаряжение, прикрепват го на палубата на командния кораб и армията продължава атаката, вярвайки, че генералът им ги наблюдава.
Под „негово ръководство“ гърците разгромяват персийския флот. Оттогава се казва: „Дори мъртъв, Кимон побеждава“. Днес негов бюст посреща туристите на централната палмова алея „Финикудес“.
В Лазаровата събота, осем дни преди Великден, иконата на Свети Лазар излиза в шествие по улиците на града. А на Петдесетница Ларнака празнува Катаклизмос – „Празника на потопа“ – с няколко дни музика, танци, лакомства и забавления край морето на Финикудес.
