История с кралски килими: Костандово

“Добър ден! Удобно ли е да разгледаме?” – питам надникнала през вратата. Същата води към вътрешността на една външно с нищо забележителна сграда. Нито табела, нито ярки рекламни послания красят фасадата и околностите. Намира се на един завой в Костандово. Четвърта подред спирка е по маршрута ни започнал от Радилово, Пещера, Батак.

“Влазайте, влазайте, заповядайте” – дочуваме строен, гостоприемен хор женски гласове. Пристъпваме вътре и пред нас се изправя огромен стан. По-късно научаваме, че е най-големият за ръчно тъкане на Балканите. Намираме се в някогашната фабрика “Хемус,” днес царство на Нино Парпулов и неговия полк храбри тъкачки. Поздравяват ни с добре дошли и закачат децата. Подканят ни спокойно да разгледаме.

Вървим през шпалир от вертикални станове, по които насядали са сръчните жени. В краката им – кълбета в безбройни цветове. Нишка след нишка сплитат и заедно майсторят килими с шарки. Тук, точно в тази с нищо незабележима сграда, ден след ден творят изкуство, поръчано от аристократи и царски фамилии по цял свят.

Настига ни усмихната дама, която след хилядите любопитни, посетили фабриката, в някакъв момент са назначили за официален екскурзовод. Връща ни в началото, “за да започнем разказа как е редно”. Показва сплитове, технологии, инструментариум, архивни снимки (включително на собственика с принц Чарлз), технология на боядисване. Работят само по поръчка, а цените започват от 600 евро на кв.м. “Имаме си две младички момичета. Правихме обучение и от десет, две останаха да работят при нас” – разказва ни нашият гид.

Обстановката е съща от старо време. Становете са същите вертикални станове, които сте виждали по етнографските музеи, но тук са в доста по-голям мащаб. Вълната е висококачествена и се багри с швейцарски бои, но по стара технология.

Много е странна мешавицата старо – ново. Свръхлуксозните килими, които тези приказливи, добронамерени дами майсторят ден след ден. Коя отдъхва и пие кафе, коя води любопитни из тъкачницата, коя седи до другарките си и заедно работят по следващия ред красота. Няма студенина, тишина, официалности, префърцунени метални машини и жужене. Който е бил в музея на текстилната индустрия в Сливен, ще ме разбере. Тук има само гъмжило жени, които споделят заедно работата по нещо изконно, за което българката се грижи от време старо със собствените си ръце.

Веднъж напуснали това топло пространство обаче, килимите отлитат в едни съвсем истински замъци. Стават съвсем истински кралски килими, по които вървят кралски нозе и пантофи и тихичко потракват чашки и чинийки за следобедния чай. В цветовете на тези български произведения се оглеждат хиляди аристократи и техните гости. От долу, ги гледат нишките сплетени в една малка България, в едно малко Костандово, от един сръчни дами, които като в приказката, такова платно изтъкали, че втрещили царя и той взел, че си ги взел. Връзката с величествата се случва по линия на английския партньор на Нино Парпулов, който проправя път на килимите.

Децата са най-впечатлени от „знаете ли, че един от килимите ни е в Alnwick Castle или по-точно замъка Хогуортс от поредицата за „Хари Потър“? Хобитите занемяват. Толкова за българската магия промъкнала се във филмите по романите на мис Роулинг.