Кипър с кола: 8 дни от Ларнака през Троодос до Севера

Каменна къща на скалистия бряг на Кипър край Пахиамос, тюркоазено Средиземно море

Казват, че можеш да го обиколиш с кола в рамките на 200 км и два часа. Всъщност, ако караш подред, изгубиш се из селцата и ЮНЕСКО манастирите в планините Троодос, после свиеш към северната част на острова, спокойно можеш да навъртиш доста по-стабилен километраж посетени места. Кипър си има от всичко – златни плажове и безкрайно синьо море, маслинови горички и лозя, старини от всякакви времена и нации, страхотна кухня и много гостоприемни хора от всякакви континенти и страни.

Започнахме от Ларнака и осем дни обикаляхме с кола. Видяхме от крепости и витиевати улички, фламинго и акведукти, през величествени манастири, китни селца с къщи от светъл камък, страхотни капандури в средиземноморски стил и много синьо, до крайбрежни курорти с голф игрища, яхти и кафета и ресторантчета, всяко със зачислен съответен брой дружелюбни котаци. Островът предлага по нещо за всеки, независимо дали търсите плажни приключения, исторически места, кулинарни и винени маршрути.

  1. 1КипърДен 1–2ЛарнакаСв. Лазар · Крепостта · Фламингото на Соленото езеро · Акведуктът „Камарес“
  2. 2КипърДен 2Ставровуни и МахерасКралският параклис в Пирга · Манастирите по пътя към Лефкара
  3. 3КипърДен 3Лефкара, Тохни и ЛимасолДантелите лефкаритико · Църквата на моста · Замъкът на Ричард Лъвското сърце
  4. 4КипърДен 4Курион и ПафосГръко-римският театър · Скалата на Афродита · Пещерата на отшелника
  5. 5КипърДен 5Пафос, Омодос и ЛофуМозайките на Пафос · Локумът на Героскипу · Винените села
  6. 6КипърДен 6Кикос и рисуваните църквиМеса Потамос · Трони · Кикос · Св. Йоан Лампадист · Педулас
  7. 7КипърДен 7Какопетрия, Галата и ПеристеронаЦърквите на ЮНЕСКО · Църква и джамия една до друга
  8. 8Северен КипърДен 7 · част IIСв. Иларион, Кирения, Белапаис и ФамагустаЗамъкът от приказките · Абатството · Пристанището · Вароша
  9. 9КипърДен 8НикозияРазделената столица · Пеша през „Ледра“

Продължителност: 8 дни
Разстояние: около 730 км с кола под наем от летище Ларнака
Държави: Република Кипър и Северен Кипър – през КПП в Никозия, със застраховка за колата на пункта (3 дни / около 20 €)
Билети: обща карта на Отдела за старини – 1 ден 8,50 €, 3 дни 17 €, 7 дни 25 €
Нощувки: Ларнака – Пано Лефкара – Лимасол – над Пафос – Лофу – Педулас – Никозия
За кого е: за хора, които обичат история, манастири и каменни селца – и не бързат


Маршрутът на картата

8 дни · около 730 км с кола · по дни

Отвори в Google Maps ↗
Ден 2124 кмДен 357 кмДен 4100 кмДен 5107 кмДен 696 кмДен 779 кмДен 7 · II166 км

Кола под наем от Ларнака · за северната част – застраховка на граничния пункт, 20 € за 3 дни

Главните места и манастирите по пътя ни, ден по ден – от Ларнака до Никозия. Лентата тече сама и спира, щом посочите или докоснете карта. Натиснете карта, за да отидете направо на разказа, или малката снимка, за да я разгледате.

забележителностманастирлюбопитно
Ден 2Ларнака
  1. Ден 2Св. ЛазарAgios LazarosГробът на приятеля на Христос, станал първият епископ на Китион (Ларнака).Към разказа ↓
  2. Ден 2КрепосттаLarnaca FortКрайморският замък, който британците превръщат в затвор с бесилка.Към разказа ↓
  3. Ден 2Хала Султан ТеккеHala Sultan TekkeДжамията край Соленото езеро, което всяка година се изпълва с безброй розови фламинга.Към разказа ↓
Ставровуни
  1. Ден 2манастирСтавровуниStavrovouniОснован от Св. Елена, пазител на частица от Светия кръст и „авато“ за жени. Тук чакаме пред портите, дами.Към разказа ↓
Махерас
  1. Ден 2манастирМахерасMachairasДом на икона, нарисувана от самия апостол Лука, и може би най-магичното място, което видяхме.Към разказа ↓
Ден 3Лефкара
  1. Ден 3Пано ЛефкараPano LefkaraСелото на дантелите лефкаритико от списъка на ЮНЕСКО и на филигранното сребро.Към разказа ↓
Лимасол
  1. Ден 3ЛимасолLimassol · LemesosТук Ричард Лъвското сърце се жени за Беренгария – кралицата, единствена коронясана извън Англия.Към разказа ↓
Ден 4Замъкът Лимасол
  1. Ден 4любопитноКомандарияCommandariaВиното на кралете и кралят на вината е кръстено на Великото командорство – щаба на рицарите тамплиери / йоанити.Към историята ↓
  2. Ден 4любопитноРожковътCeratonia siliquaОт шоколада до диамантите: заместител на какаото, чието семе тежи колкото един карат.Към историята ↓
Курион
  1. Ден 4КурионKourionАнтичният град-държава на 100-метровия варовиков хълм над морето. Пет земетресения му виждат сметката.Към разказа ↓
Петра ту Ромиу
  1. Ден 4Скалата на АфродитаPetra tou RomiouКъдето от морската пяна се ражда богинята и се разказват зловещи митове и истории за вечна красота.Към разказа ↓
Пафос
  1. Ден 4манастирСв. НеофитAgios NeofytosМанастирът на инатия отшелник и автор на писания, който докрая останал верен на себе си – и на Бога.Към разказа ↓
Ден 5Пафос
  1. Ден 5Като ПафосKato PaphosРимският квартал на богаташите, който и днес пази разточителни мозайки под егидата на ЮНЕСКО.Към разказа ↓
Долината на Ксерос
  1. Ден 5манастирПанагия ту СинтиPanagia tou SintiИзоставен манастир от XVI в., днес възстановен с оригиналните камъни от някогашния градеж.Към разказа ↓
Омодос
  1. Ден 5манастирТимиос СтавросTimios Stavros · ОмодосТук се пази единствената до днес оцеляла част от напоеното с Божия кръв въже, с което бил вързан Исус.Към разказа ↓
  2. Ден 5любопитноВиното на султанаСелим II · ОмодосВиното, заради което султанът решил да завладее Кипър – и в крайна сметка не приключил добре.Към историята ↓
Ден 6Троодос
  1. Ден 6манастирМеса ПотамосMesa PotamosОт място за литургии до луксозен хотел, където британците пиели коктейли – и обратно.Към разказа ↓
  2. Ден 6манастирТроодитисаTrooditissaМястото, където дамите се молят на Богородица за рожба със специален мистичен колан на кръста.Към разказа ↓
  3. Ден 6манастирКикосKykkosНай-посещаваната светиня в Кипър, пазеща истинския лик на Богородица, скрит според древен завет.Към разказа ↓
  4. Ден 6манастирТрикукиотисаTrikoukkiotissaЕдна изчезнала икона и монахините, които ни изпратиха със сладки „за из път“.Към разказа ↓
  5. Ден 6–7Рисуваните църквиPainted Churches · ЮНЕСКОВ планините Троодос се крият 10 рисувани ЮНЕСКО църкви. Вижте всички – и кои от тях посетихме.Към разказа ↓
Ден 7Какопетрия
  1. Ден 7КакопетрияKakopetriaСелото на „Лошия камък“ и църквата „Св. Николай под покрива“ от списъка на ЮНЕСКО.Към разказа ↓
Перистерона
  1. Ден 7ПеристеронаPeristeronaВизантийска църква и османска джамия, разделени само от тясна уличка.Към разказа ↓
Пентадактилос
  1. Ден 7Св. ИларионSaint HilarionЗамъкът, който свързват с Дисни, се крие в планината Петте пръста заедно с двама свои събратя.Към разказа ↓
Кирения
  1. Ден 7КиренияKyrenia · GirneСтарото пристанище, складовете за рожков и замъкът над тях, превърнат днес в Музей на корабокрушението.Към разказа ↓
  2. Ден 7БелапаисBellapaisГотическото „Абатство на красивия мир“ над Кирения, което до днес пленява, въпреки че от него са останали само стени и арки.Към разказа ↓
Фамагуста
  1. Ден 7ФамагустаFamagusta · GazimağusaВенецианските стени и катедралата „Св. Николай“, днес джамия.Към разказа ↓
  2. Ден 7ВарошаVarosha · MaraşПризрачният град, застинал във времето от 1974 г.Към разказа ↓
Ден 8Никозия
  1. Ден 8НикозияNicosia · LefkosiaЕдинствената разделена столица в света.Към разказа ↓
  2. Ден 8Северна НикозияLefkoşaБандабулия, Селимие и турско кафе в двора на Бююк Хан.Към разказа ↓

Зимна приказка, сняг до уши или пък просто студ по много. Решаваме да си организираме рандеву без деца в Кипър. Полетите са на повече от достъпни цени, а и островът изглежда интересен. Сядам, чета и сглобявам маршрут, който както винаги включва доволно много места. Знаем си – ако няма сили за нещо или пък времето (и в двата му смисъла) е срещу нас, прескачаме и продължаваме нататък.

Чета, че март е месецът на цъфналите бадеми и дивите лалета. Идеално! Докато у нас вее и фучи, на топло, Мими, ще си ти – си мисля. После се оказа, че кардинална грешка беше да не си взема ветро- и водоустойчивото яке-шлифер, с което се бях обзавела специално за Шотландия. Там не го използвах, но тук щеше да ми влезе в употреба. Това е част от приключението – изненадите на природата и изненадващите молове по случая, които заменят културните неща. Но за това – после.

Преди пътя: история, сезон и котки

Крайбрежната алея на Пафос с палми край морето

Пафос – палми край морето
Снимка: личен архив
Преди да тръгнем · историята на острова · март в Кипър · котките

Първо, нещо дълго, но пък интересно и даващо ясен контекст на всичко на острова – неговата история. Ако не ви се чете – просто прескочете нататък.

Прескочи историята · към Ден 1

Кралици, султани и една зелена линия

Кипър е изумителен остров – третият по големина в Средиземно море. Тук география, политика и митове са преплетени в толкова сложен възел, че усещането за мястото е напълно уникално. Митът го рисува като Острова на Афродита, а историята му е мрачна и кървава.

Кипър през вековете · кой е владял острова
750 пр.н.е.330119115711960
Древността е сгъстена, за да се виждат и по-късните векове.

Натиснете епоха, за да отворите разказа за нея.

  1. VIII – IV в. пр.н.е. · Градовете-царстваБогати, хитри и непокорени

    Според историците през VIII – IV в. пр.н.е. Кипър не е бил единна държава, а е бил разделен на независими градове-царства, управлявани от местни царе. Поради богатството си е бил превземан последователно от Асирия, Египет и Персия. Управниците обаче били толкова богати и хитри дипломати, че империите ги оставяли да управляват градовете си, стига да плащат огромни данъци и да пращат кораби за войните им. След като Александър Македонски разбива Персия, Кипър става част от елинистическото царство на Птолемеите със столица Александрия, а по-късно – от Римската империя.

    Старинна карта на остров Кипър от атласа на Вилем и Йоан Блау, 1635 г.

    Кипър на картата на Блау, 1635 г.
    Снимка: Wikimedia Commons (Willem и Joan Blaeu, обществено достояние)
    45 – ок. 61 г. · Римската империяАпостолите и рожковото дърво

    Икона на свети апостол Варнава, роден в Кипър

    Св. апостол Варнава
    Снимка: Wikimedia Commons (Russian Orthodox Church of the Resurrection, Zürich, CC BY 4.0)

    През 45 г. апостол Павел и апостол Варнава (който е родом от Кипър) пристигат на острова да проповядват. Те успяват да покръстят местния римски управник и така, казват, Кипър става първата територия в света, управлявана от християнин. Местните езичници и юдейски общности побесняват и според преданието апостол Варнава е заловен, пребит с камъни и изгорен. Неговият племенник Марк тайно погребва останките му под едно рожково (харупово) дърво, поставяйки на гърдите му преписано на ръка Евангелие от Матей.

  2. 330 – 365 г. · ВизантияЗеметресението, което променя всичко

    Мраморната колосална глава на император Константин Велики в Капитолийските музеи, Рим

    Константин Велики
    Снимка: Wikimedia Commons (Jean-Pol Grandmont, CC BY-SA 3.0)

    През 330 г. император Константин Велики премества столицата на империята в древния град Византион и го преименува на Константинопол (Новия Рим). Заради близостта си до богатите провинции Сирия и Египет и до морските пътища към новата столица значението на Кипър рязко нараства. Докато трае това политическо прегрупиране, природата нанася съкрушителен удар, който изтрива старото римско лице на острова. На 21 юли 365 г. мощно земетресение с епицентър близо до Крит (с магнитуд, оценяван днес на 8 и повече) предизвиква колосално цунами в цялото Средиземно море. В Кипър са разрушени и погребани под развалините блестящите римски градове Курион и тогавашната столица Пафос. Старият езически римски свят на острова спира да съществува за броени часове.

    478 – 488 г. · ВизантияХитрият ход на един епископ

    Гробът на апостол Варнава край манастира „Св. Варнава“ при Саламина

    Гробът на апостол Варнава край Саламина
    Снимка: Wikimedia Commons (Ukdamian, CC BY-SA 4.0)

    След катастрофата новата власт в Константинопол трябва да изгради Кипър наново. Управителите, изпратени от Византия, са ревностни християни. Те забраняват древните култове към Афродита и Аполон, а руините на езическите храмове са използвани като „кариера“ за строителни материали. През 478 г. архиепископът на Кипър Антемий обявява, че е открил гроба на апостол Варнава с Евангелието от Матей на гърдите му. Император Зенон в Константинопол е толкова впечатлен, че потвърждава независимостта (автокефалията) на Кипърската църква и ѝ дава привилегии, които архиепископът пази и до днес – пурпурна мантия, скиптър вместо жезъл и подпис с червено мастило.

    649 – 965 г. · Между Византия и ХалифатаКондоминиумът: немислимият пакт с исляма

    Джамията Хала Султан Текке край Соленото езеро в Ларнака

    Хала Султан Текке до Соленото езеро
    Снимка: Wikimedia Commons (A.Savin, FAL)

    През VII век изгрява силата на Арабския халифат. Кипър, разположен в сърцето на Средиземно море, става първа мишена.

    Първото голямо клане (649 г.). Арабският флот, воден от бъдещия халиф Муавия, нахлува в Кипър. Нашествениците разграбват столицата Саламин (Констанция) и избиват хиляди. При този поход Ум Харам (роднина на пророка Мохамед) пада от муле и умира, което по-късно води до построяването на джамията Хала Султан Текке в Ларнака.

    Парадоксалният договор (688 г.). Островът сменя собственика си няколко пъти чрез кървави битки. Накрая византийският император Юстиниан II и халифът Абд ал-Малик осъзнават, че никой не може да задържи острова за постоянно. Те подписват договор за кондоминиум (съвместно управление) – рядък случай в историята.

    Как е работел този съюз? Островът е обявен за абсолютно неутрална зона. Кипърците е трябвало да плащат еднакъв данък и на двете империи. Ако византийска армия нападнела арабите, Кипър нямал право да помага на Византия, и обратното. За близо 300 години островът – с някои кървави изключения – се превръща в демилитаризирана зона, където християнски и мюсюлмански кораби акостират в едни и същи пристанища, за да търгуват.

  3. 965 г. · ВизантияКраят на пакта

    Миниатюра от Мадридския Скилица: император Никифор II Фока влиза в Константинопол

    Никифор II Фока влиза в Константинопол – Мадридски Скилица
    Снимка: Wikimedia Commons (обществено достояние)

    През 965 г. византийският император Никифор II Фока решава, че е време да сложи край на пакта. Той изпраща мощна флота под командването на генерал Никита Халкуца, който прогонва арабите и анексира Кипър обратно към Византия.

    XI – XII в. · ВизантияТри замъка в облаците

    Византийският замък „Свети Иларион“ върху скалите на планината Кириния в Северен Кипър

    Замъкът „Свети Иларион“
    Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

    За да подсигурят острова от бъдещи нападения, през следващите векове византийците построяват верига от три гениални военни крепости по зъберите на планината Кириния (днес в Северен Кипър). Тези замъци са били проектирани така, че да имат пряка видимост помежду си и да си препредават сигнали с огньове.

    Замъкът „Свети Иларион“. Кацнал на 732 метра надморска височина върху остри отвесни скали. Той започва като манастир, но византийците го превръщат в непревземаема цитадела. Контролирал е идеално прохода през планината.

    Замъкът „Буфавенто“ – „Предизвикващ ветровете“. Това е най-високият замък (около 950 метра). Пътят до него е бил толкова стръмен, че е бил практически непревземаем с щурм. Византийците са го използвали главно като наблюдателница за пиратски кораби, а по-късно лузинянските крале го превръщат в затвор за най-опасните политически затворници.

    Замъкът „Кантара“. Разположен в началото на тесния полуостров Карпас, този замък е контролирал входовете към залива на Фамагуста. От неговите кули се открива 360-градусова панорама към морето.

  4. 1191 г. · Ричард Лъвското сърцеБуря, принцеси и една грешка

    Портрет на крал Ричард Лъвското сърце от Мери-Жозеф Блондел

    Ричард Лъвското сърце
    Снимка: Wikimedia Commons (Мери-Жозеф Блондел, обществено достояние)

    В края на XII в. (1191 г.) английският крал Ричард Лъвското сърце плава с мощен флот към Светите земи за Третия кръстоносен поход. Силна буря разпръсква корабите му, като част от тях претърпяват корабокрушение край бреговете на Лимасол. На един от оцелелите кораби се намират най-важните жени в живота му: неговата сестра Джоан и неговата годеница – Беренгария Наварска. Тогавашният владетел на Кипър, самопровъзгласилият се император Исак Комнин, вижда в това перфектна възможност. Той пленява оцелелите рицари, конфискува съкровищата от разбитите кораби и грубо отказва да пусне принцесите, заплашвайки ги с плен. Това се оказва най-голямата грешка в живота му.

    12 май 1191 г. · АнглияКралската сватба

    Надгробната статуя на кралица Беренгария Наварска в абатството Л’Епо, Франция

    Надгробната статуя на Беренгария в абатството Л’Епо
    Снимка: Wikimedia Commons (MOSSOT, CC BY-SA 3.0)

    Когато няколко дни по-късно Ричард пристига с останалата част от флота, той побеснява и заповядва незабавна десантна операция. Английските рицари, облечени в тежки брони, щурмуват плажа на Лимасол. Хората на Исак Комнин, свикнали само да тероризират местното население, нямат шанс пред професионалната армия на кръстоносците и бягат към вътрешността на острова. На 12 май 1191 г., в малкия параклис „Свети Георги“ в замъка на Лимасол, Ричард Лъвското сърце се венчава за Беренгария Наварска и тя официално е коронована за кралица на Англия – единственият случай в английската история, в който кралица е коронована извън Англия. Беренгария е известна и като единствената английска кралица, която, докато Ричард е жив, не стъпва в Англия.

    1191 – 1192 г. · ТамплиеритеОстров за продан

    Средновековният печат на тамплиерите – двама рицари на един кон

    Печатът на тамплиерите
    Снимка: Wikimedia Commons (обществено достояние)

    Ричард разбира, че не може да остави тила си несигурен, и започва преследване на Исак Комнин из целия остров. Местните кипърци, уморени от жестокостта на Исак, масово преминават на страната на англичаните и им отварят портите на градовете. Лъвското сърце става абсолютен господар на Кипър, но войната в Йерусалим все още го зове.

    Островът му е тежест, затова той решава да го осребри и го продава на ордена на рицарите тамплиери за колосалната сума от 100 000 златни монети (безанти). Лошите управленски решения на тамплиерите срещат бурен отпор от местните и орденът връща острова на краля.

    Ричард отново намира купувач – френския рицар Ги дьо Лузинян (Guy de Lusignan), бивш крал на Йерусалим, който е загубил кралството си от Саладин и си търси нови земи. Той купува Кипър през 1192 г. и кани стотици благородници от Франция, Германия и Италия да се заселят на острова, като им раздава земи.

  5. 1192 – 1489 г. · Лузинянските кралеФренско кралство под палмите

    Готическата църква на абатството Белапаис, Северен Кипър

    Готическата църква на Белапаис
    Снимка: Wikimedia Commons (Chris06, CC BY-SA 4.0)

    Така се слага край на византийския период и започва бляскавото френско Кралство Кипър, което ще управлява острова през следващите 300 години. Пристигайки в Кипър, френските благородници пренасят своите мода, култура и архитектура. Започват мащабно строителство, което променя облика на градовете. Тяхно дело са прочутото абатство Белапаис, както и катедралите близнаци в Никозия и Фамагуста, които напомнят готическите катедрали на Франция, само че сред палми. След падането на Акра през 1291 г. (последният християнски бастион в Светите земи) всички богати християнски търговци, банкери и бежанци се местят в Кипър. Фамагуста се превръща в един от най-богатите градове на своето време.

    1359 – 1369 г. · Лузинянските кралеРевността на един крал

    Сребърна монета на кипърския крал Петър I от Лузинянската династия

    Монета на крал Петър I
    Снимка: Wikimedia Commons (Münzkabinett Berlin, Reinhard Saczewski, обществено достояние)

    Край на идилията сложил крал Петър I (1359 – 1369). Той бил невероятен воин, но имал една слабост – съпругата си Елеонора Арагонска. Докато обикалял Европа, за да събира армия за нов кръстоносен поход, тя му изневерила с местен благородник. Когато се завърнал и разбрал, Петър напълно полудял от ревност. Той започнал да наказва не само виновните, но и всеки, който му се изпречел. Накрая на кипърските благородници им писнало от неговия терор. На 17 януари 1369 г. група рицари нахлуват в спалнята му в двореца в Никозия и го съсичат.

    След смъртта на Петър I кралството започва да отслабва. Генуа и Венеция (две мощни търговски републики) започват да се месят в политиката на острова и да го изсмукват финансово.

  6. 1468 – 1489 г. · Последната кралицаДъщеря на Републиката

    Портрет на Катерина Корнаро, последната кралица на Кипър, от Джентиле Белини

    Катерина Корнаро, последната кралица на Кипър
    Снимка: Wikimedia Commons (Джентиле Белини, обществено достояние)

    Венецианците омъжват красивата си благородничка Катерина Корнаро за последния франкски крал Яков II. Преди сватбата Сенатът на Венеция официално я обявява за „Дъщеря на Републиката“, превръщайки я в законна наследница на острова. Само година след сватбата кралят умира внезапно (вероятно отровен). Година по-късно умира и тяхното бебе-престолонаследник. Катерина остава напълно сама на трона, но е просто кукла на конци под пълния контрол на венецианската армия.

    След 15 години изолация в двореца Венеция принуждава разплаканата Катерина да абдикира и да ѝ преотстъпи правата над Кипър. С този ход френската династия изчезва и Венеция официално анексира острова, превръщайки го в свое владение.

    1489 – 1570 г. · ВенецияНай-източният пост на християнския свят

    Гравюра на Никозия с венецианските крепостни стени във формата на звезда, Джакомо Франко

    Никозия във венецианските стени, гравюра на Джакомо Франко
    Снимка: Wikimedia Commons (Giacomo Franco, CC BY 2.0)

    След като през 1489 г. френският флаг на Лузинян е свален, Кипър официално става собственост на Републиката на Сан Марко (Венеция). Започва една сурова, прагматична и изцяло военна епоха, продължила до 1571 г. За разлика от французите, които са виждали в Кипър свой бляскав дом, венецианците гледат на него единствено като на най-източния военен преден пост на християнския свят. Те са знаели, че сблъсъкът с бързо разрастващата се Османска империя е неизбежен.

    Венеция налага тежък монопол над захарта, памука и солта. Местното гръцко население е подложено на нечовешки данъци и принудителен труд, за да строи военни укрепления. Казва се, че кипърците толкова намразват новите си господари, че започват да повтарят: „Венецианците ни изсмукват кръвта повече, отколкото пиратите“.

  7. 1570 – 1571 г. · ОбсадатаСултанът, виното и падането на Никозия

    Гравюра на османската обсада на Фамагуста през 1571 г.

    Обсадата на Фамагуста, 1571 г.
    Снимка: Wikimedia Commons (S. Ghibellini, обществено достояние)

    През 1570 г. османският султан Селим II (известен с прякора си Пияницата) изпраща огромна флота с над 60 000 войници, за да превземе Кипър. Легендата разказва, че султанът бил толкова пристрастен към кипърското сладко вино „Командария“, че заявил на везира си: „Този остров крие съкровище, което само един истински султан заслужава да притежава“.

    Новите лъскави стени на Никозия не успяват да я спасят. След 7-седмична обсада, поради лошо командване от страна на венецианския управител Николо Дандоло, турците нахлуват в града на 9 септември 1570 г. Следва ужасяващо 3-дневно клане, при което са избити над 20 000 жители. Цялата венецианска драма се затваря в последната крепост – Фамагуста. Водени от капитана на града Маркантонио Брагадин, едва 8000 венециански войници издържат на свирепа 11-месечна обсада срещу огромна османска армия – по някои оценки до 200 000 души. През август 1571 г. градът се предава срещу обещание за свободно оттегляне, но Лала Мустафа паша нарушава думата си и Брагадин е одран жив.

    1571 г. · Османската империяПолумесец над готиката

    Готическата катедрала „Св. Николай“ във Фамагуста с минарет – днес джамия „Лала Мустафа паша“

    Катедралата „Св. Николай“ – днес джамия „Лала Мустафа паша“
    Снимка: Wikimedia Commons (Chris06, CC BY-SA 4.0)

    Венецианският период приключва и Кипър потъва в 300-годишното управление на Османската империя. След бруталната победа на Лала Мустафа паша първата работа на новите владетели е да заличат символите на католическа Венеция. Катедралата „Св. Николай“ във Фамагуста (където франкските крале са коронясвани за крале на Йерусалим) веднага е превърната в джамия. Всички християнски фрески по стените са замазани с вар, статуите на светци са натрошени, а към лявата готическа кула е достроен минарет. Днес тя носи името Джамия „Лала Мустафа паша“ и е уникален архитектурен хибрид – френска готика с ислямски полумесец. По същия начин катедралата „Св. София“ в Никозия става джамия, днес известна като Селимие.

    Османците ликвидират католическата църква на острова и възстановяват правата на Православната църква. Архиепископът на Кипър получава титлата „етнарх“ (лидер на нацията) и става официалният събирач на данъци за султана от християнското население.

    XVII – XIX в. · Османска провинцияОстровът заспива

    Ако при рицарите и венецианците Кипър е бил в епицентъра на световната търговия и политика, при османците той заспива зимен сън. Търговските пътища се изместват към Атлантическия океан. Островът е обявен за отдалечена провинция, управлявана от паша, изпратен от Истанбул. Населението прогресивно обеднява поради огромните данъци. Често избухват общи бунтове, в които бедни гръцки и бедни турски кипърци се вдигат заедно срещу корумпираните управители и алчните владици.

    Когато през 1821 г. в Гърция избухва Войната за независимост от Османската империя, управителят на Кипър Кючюк Мехмед паша решава да действа превантивно и жестоко, за да не допусне подобен бунт на острова. Арестува и екзекутира архиепископ Киприан, митрополитите и стотици първенци.

  8. 1878 – 1914 г. · Британската империяОстров под наем

    Издигането на британския флаг в Никозия през 1878 г. – гравюра

    Британският флаг над Никозия, 1878 г.
    Снимка: Wikimedia Commons (Illustrated London News, обществено достояние)

    През XIX век Османската империя е наречена „болния човек на Европа“ и губи война след война. През 1877 – 1878 г. Руската империя побеждава османците и стига почти до Истанбул (Руско-турската освободителна война, донесла свободата и на България). Султанът е в паника, че ще загуби всичко. На практика британците му предлагат: „Ние ще те защитим дипломатически от Русия, но в замяна ще ни дадеш Кипър, за да направим там военна база и да пазим търговските си пътища.“ Подписва се договор, според който Кипър формално остава турски, но се управлява изцяло от Англия, която плаща годишен наем на султана.

    Всичко се променя рязко с избухването на Първата световна война през 1914 г. Османската империя прави фатална грешка и влиза във войната като съюзник на Германия, което автоматично я прави официален враг на Великобритания. Лондон реагира светкавично: британците обявяват стария договор за нищожен и анексират Кипър, а от 1925 г. той става британска колония.

    1931 – 1959 г. · Британската колонияМечтата за „Еносис“

    Демонстрация на гръцки кипърци през 1930 г.

    Демонстрация в Кипър, 1930 г.
    Снимка: Wikimedia Commons (обществено достояние)

    Британската епоха поставя основите на модерен Кипър, но и засажда бомбата със закъснител на етническото разделение. Гръцките кипърци обаче не искат да са поданици на краля – те мечтаят за „Еносис“ (обединение с Гърция). Още през 1931 г. избухват масови безредици, при които гърци опожаряват резиденцията на британския губернатор в Никозия. Британия отвръща с жестока цензура и забрана на политическите партии.

    През 1955 г. напрежението ескалира в истинска война. Създава се тайната гръцка организация ЕОКА, ръководена от полковника от гръцката армия Георгиос Гривас. Те започват партизанска война срещу британците – взривяват полицейски участъци, извършват атентати по улиците и убиват английски войници. За да потушат бунта, британците правят фатален ход: наемат турски кипърци в полицията. Това окончателно скарва двете общности и турците създават своя организация (ТМТ), която се бори за разделяне на острова.

  9. 1960 – 1963 г. · Република КипърДържава с две вета

    Конференцията за Кипър между Гърция и Турция през 1959 г.

    Конференцията за Кипър, 1959 г.
    Снимка: Wikimedia Commons (Herbert Behrens / Anefo, CC BY 4.0)

    Великобритания осъзнава, че губи контрол и цената да задържи Кипър е твърде висока. Тъй като Гърция иска острова, а Турция заплашва с война, се стига до компромис: Кипър няма да се съединява с никого, а става независима държава. На 16 август 1960 г. се ражда Република Кипър. Британия запазва на острова две военни бази – Акротири и Декелия, които съществуват и до днес. За президент е избран православният архиепископ Макарий III, а за вицепрезидент – турският кипърец д-р Фазил Кючюк. И двамата имат право на вето. Тази крехка система издържа едва 3 години.

    Президентът Макарий се опитва да промени конституцията, за да ограничи правото на вето на турците. В отговор турските депутати блокират законите. Напрежението избухва през декември 1963 г. (събитията са известни като „Кървавата Коледа“) – започват масови кланета и междуетнически сблъсъци из целия остров. Държавата спира да функционира, турските кипърци напускат или са изтласкани от държавните институции и се затварят в укрепени гета (анклави), а на острова влизат сините каски на ООН, за да поддържат мира.

    1964 – 1967 г. · АнклавитеЖивот зад бодливата тел

    Финландски миротворци на ООН в Кипър през 1964 г.

    Финландски миротворци на ООН в Кипър, 1964 г.
    Снимка: Wikimedia Commons (Pentti Koskinen, CC BY 4.0)

    Турското малцинство (около 18% от населението) остава напълно изолирано. Те живеят в десетки малки, оградени с бодлива тел анклави, които заемат едва 5% от територията на острова. Правителството на архиепископ Макарий налага строга блокада на тези анклави. Забранено е внасянето на всякакви материали, които могат да се използват за военни цели – включително цимент, желязо, автомобилни гуми и дори горива. Турските кипърци оцеляват благодарение на финансова помощ и доставки, изпращани по море от Турския Червен полумесец. В тези гета турците създават своя собствена паралелна администрация и военна организация, за да се отбраняват, чакайки намеса от Анкара.

    1967 – 1974 г. · ХунтатаПрезидентът, който избяга през задната врата

    През април 1967 г. в Атина властта е заграбена от военна хунта („Черните полковници“). Те са крайни националисти и тяхната фикс-идея е незабавният „Еносис“ (обединение на Кипър с Гърция). През ноември 1967 г. гръцки националистически части, водени от Георгиос Гривас, нападат две турски села на острова, избивайки цивилни. Турция побеснява и заплашва Гърция с незабавна война и инвазия в Кипър. С посредничеството на САЩ кризата е избегната на косъм – Гърция е принудена да изтегли хиляди свои нелегални войници от Кипър, а Гривас е върнат в Атина.

    Архиепископ Макарий III, първият президент на Кипър

    Архиепископ Макарий III
    Снимка: Wikimedia Commons (New York World-Telegram, Library of Congress, обществено достояние)

    Кипърският президент архиепископ Макарий III осъзнава, че насилственият „Еносис“ ще доведе до война с Турция, и започва да проповядва, че Кипър трябва да бъде независима и суверенна държава, а не част от Гърция. Военната хунта в Гърция започва да вижда в негово лице предател. Генерал Гривас тайно се завръща в Кипър и създава радикална терористична организация (ЕОКА-Б) с цел да свали Макарий, който оцелява по чудо в няколко атентата.

    На 15 юли 1974 г. гръцките офицери в Кипърската национална гвардия, подкрепени от танкове, щурмуват президентския дворец в Никозия, обстрелват го и го опожаряват. Президентът обаче успява да избяга тайно през задната врата, стига до Пафос, откъдето британски военен хеликоптер го евакуира от острова. На негово място хунтата поставя Никос Сампсон – бивш боец на ЕОКА с репутация на безмилостен убиец, известен с омразата си към турците. Анкара приема това като ясен сигнал, че турското малцинство на острова е в смъртна опасност, а Кипър ще бъде анексиран от Гърция.

  10. 1974 г. · ИнвазиятаОперация „Атила“

    Изоставените хотели на Вароша, Фамагуста

    Вароша днес
    Снимка: Wikimedia Commons (Elifir, CC BY-SA 4.0)

    Това прелива чашата и само 5 дни по-късно, на 20 юли 1974 г., Турция задейства плановете си и започва военната инвазия „Атила“, която разцепва острова на две части – така, както го виждаме и днес. Между 160 000 и 200 000 гръцки кипърци – близо една трета от общността – стават бежанци в собствената си страна, а десетки хиляди турски кипърци напускат юга. Мнозина тръгват с по няколко вещи, убедени, че ще се върнат след дни. Така и не се връщат. Стотици хора от двете общности и до днес се водят изчезнали. След преломната 1974 година, когато оръжията утихват, Кипър навлиза в половинвековен период на застинало време, белязан от опити за мир, икономически парадокси и един шокиращ референдум.

    1983 г. · Севернокипърска турска републикаДържава, която никой не признава

    Знамената, изрисувани по склона на планината Пентадактилос, Северен Кипър

    Знамената на Пентадактилос
    Снимка: Wikimedia Commons (Chneophytou, CC BY-SA 3.0)

    След като години наред преговорите за обща държава се провалят, на 15 ноември 1983 г. лидерът на турските кипърци Рауф Денкташ обявява създаването на Севернокипърска турска република (СКТР). ООН веднага обявява тази декларация за незаконна. И до днес нито една държава в света не признава Севера, с изключение на Турция, която поддържа там масиран военен гарнизон. На територията ѝ остават имотите на кипърските гърци. Най-красивите плажове. Огромни хотели, в които, казват, са отпочивали от британското кралско семейство до холивудските величия на времето. Тъжна история.

    2003 – 2004 г. · Планът „Анан“Отворените порти и шокиращият референдум

    Пропускателният пункт на улица „Ледра“ в Никозия

    Пунктът на улица „Ледра“
    Снимка: Wikimedia Commons (обществено достояние)

    За близо 30 години „Зелената линия“ е напълно непроходима стена. През април 2003 г. обаче, неочаквано за всички, северните власти отварят първите контролно-пропускателни пунктове. За първи път от десетилетия хиляди гръцки и турски кипърци успяват да преминат от другата страна, за да видят старите си домове – вълна от сълзи и емоции залива острова.

    Генералният секретар на ООН Кофи Анан предлага мащабен план за пълно обединение на Кипър като федерация от две съставни държави. Провежда се исторически референдум. Турските кипърци гласуват с 65% „ЗА“, тъй като искат да излязат от международната изолация. Гръцките кипърци обаче изненадват света и гласуват със 76% „ПРОТИВ“, тъй като смятат, че планът дава твърде много права на Турция и легитимира инвазията от 1974 г. Планът се проваля грандиозно.

    Само седмица след проваления референдум Република Кипър официално става член на Европейския съюз. На хартия целият остров влиза в ЕС, но законите на Съюза са спрени на територията на Севера, докато проблемът не се реши. Това дава огромен икономически и политически коз в ръцете на Юга.

    Днес · Зелената линияПоследната разделена столица

    Днес островът продължава да живее в разделение. Южната част процъфтява като модерен европейски бизнес и туристически център, докато Северът остава икономически зависим изцяло от Анкара. Въпреки че международната общност и ООН продължават да настояват за федерално обединение, преговорите са в задънена улица, тъй като турската страна все по-често иска решение с „две отделни държави“.

    Буферната зона на ООН – Зелената линия в центъра на Никозия

    Зелената линия в Никозия
    Снимка: Wikimedia Commons (Dundak, CC BY-SA 2.5)

    И до днес спорът е неразрешен, а много от хората не са обезщетени. Нямат достъп до собствеността си, а „Зелената линия“ – буферната зона под контрола на ООН – продължава да е там и да бележи разрива. Дълга е 180 км и пресича страната и Никозия, превръщайки я в последната разделена столица в света след падането на Берлинската стена.

    Освен тази „ничия земя“, която го дели на две, островът е осеян с места като прочутата Вароша във Фамагуста, където сякаш времето е спряло в деня на инвазията през 1974 г. (от 2020 г. част от нея е отворена за посетители). В тях и до днес стоят изоставени къщи с ретро табели, магазини с прашасали стоки от 70-те и дори цялото някогашно Международно летище на Никозия и самотен самолет на Cyprus Airways, изоставен по време на боевете.

    … историята разказват и табелите, опасващи границите на ничията земя в Никозия. Ще му се види ли краят и как ще се развият нещата – само времето ще разкаже.

Ивичест котарак в двора на манастира „Свети Никола на котките“ на полуостров Акротири, Кипър

Котарак в манастира „Свети Никола на котките“
Снимка: Wikimedia Commons (A.Savin, FAL)

Кипър е остров на котките – и то от много отдавна. През 2004 г. археолози откриват в неолитното селище Шилурокамбос гроб на около 9500 години, в който котка е погребана до човек. Това е най-старото известно свидетелство за близостта между хората и котките – с хилядолетия по-старо от котките на Древен Египет.

Според легендата, когато през IV век Света Елена пристига в Кипър, островът страда от жестока суша и нашествие на отровни змии. За да се справи със змиите, тя взима нестандартно, но ефективно решение. Пристига цял кораб, натоварен със стотици котки от Египет и Палестина, които да избият змиите. Пухкавите воини се справили със задачата и днес котките са любимците на целия остров. Наследниците им и до днес живеят в манастира „Свети Никола на котките“ на полуостров Акротири край Лимасол, където монахините се грижат за тях.

Малко предизвикателство: котките на Кипър са навсякъде – дори в този пътепис. Някои позират царски, други се крият в ъгъла на кадъра. Колко ще откриете, докато пътувате с нас? Отговорът ви чака в края.

Кога да пътуваме
Март в Кипър
плюсовете и минусите на ранната пролет
~19 °Cденем
17–18 °Cморето
8–9дни с дъжд
безтълпи
Плюсове
  • Пролет в пълен разцвет. Бадемите цъфтят от февруари до март, полето е зелено и пълно с диви цветя. Март–април е и времето на рядкото кипърско диво лале.
  • Фламингото. От ноември до март на Соленото езеро в Ларнака има хиляди фламинго.
  • Спокойствие. Няма тълпи, обектите са тихи, а разходките и преходите са приятни – денем около 19 °C.
  • Планината Троодос. В началото на месеца по върховете може още да има сняг, а долу вече е пролет.
Минуси
  • Морето е за гледане. Водата е около 17–18 °C, а за истинско плуване се чака юни.
  • Капризно време. Средно 8–9 дни с дъжд, понякога с буря и вятър. Непромокаемото яке е задължително (поучете се от нас).
  • Зимно работно време. До 15 април повечето обекти затварят по-рано, а някои плажни заведения още не работят.
  • Празници. 25 март и 1 април са официални празници в Кипър и някои места може да са затворени. В някои години в март се пада и Чиста понеделник (Зелен понеделник), с хвърчила и празник на открито.

Залез над Скалата на Афродита – Петра ту Ромиу, Кипър

Залез над Петра ту Ромиу
Снимка: Unsplash (Danny Giebe)

Бяла платноходка в синьото море край Кипър

Платноходка край бреговете на Кипър
Снимка: Unsplash (Daryl Bleach)

Скалист бряг над синьото Средиземно море в Кипър

Скалистият бряг на Кипър
Снимка: Unsplash (Irina Shishkina)

Античният стадион на Курион край Лимасол, Кипър

Стадионът на Курион
Снимка: Unsplash (Tânia Mousinho)

Улица в стария град на Лимасол с паркирана кола

По улиците на Лимасол
Снимка: Unsplash (Stacey Zinoveva)

Заседналият кораб Edro III на скалите край Пафос

Корабът Edro III край Пафос
Снимка: Unsplash (Silver Ringvee)

Ларнака: светци, крепост и фламинго

Ден 1 – 2 · пристигане вечерта; ~124 км и ~2,5 ч шофиране · Ларнака → Пирга → Ставровуни → Махерас → Вавациния → Пано Лефкара (нощувка)

Крайбрежната алея Финикудес в Ларнака с палми, плаж и хотели

Финикудес – крайбрежната алея на Ларнака
Снимка: Unsplash (Hert Niks)

Ларнака: първата вечер на острова

Стара каменна къща с червена врата, ковано желязо и жълти капаци в Ларнака

Къща с червена врата в Ларнака
Снимка: личен архив

Първият ни ден на острова всъщност беше вечер. Мъжът ми, Лъвът, беше кацнал в Ларнака няколко часа преди мен и беше взел кола под наем – бая голям Тигуан, който из ситните улички по селцата управляваше умело, докато на мен ми настръхваше косата. Честно, за Кипър голяма кола не ви трябва, защото доста от местата са баш като старинните градчета на Италия, със съответните тесни просеки между сградите. Между другото, местните имат предвид, че не сте си оттам, тъй като рент-а-карите са с червени номера. Карат хаотично и по-скоро трябва ти да се пазиш от тях, отколкото обратното.

Движението е отляво, но след Хайлендс в Шотландия – и с великолепната сигнализация по британски навсякъде – хич не го и забелязваме. Тъй като кацнах късно, си ме прибра от летището и беше купил вечеря и вино – идилия. Това, впрочем, беше и първото място, където се сблъскахме с интересно решение на острова – бойлерите не са постоянно включени, а ти ги пускаш и избираш след колко време да имаш топла вода. Свикнахме бързо, но беше странно в началото.

Лимоново дърво с плодове и цветни пъпки в двор в Ларнака през март

Лимони през март
Снимка: личен архив

Кипър е една от държавите с най-много слънчеви дни в годината (над 300). Поради тази причина почти всяка къща и блок на острова има на покрива си т.нар. „илиакос“ (ηλιακός) – слънчеви колектори, свързани с голям варел (бойлер) за вода. Когато обаче дойде зимата (от декември до март) или времето е облачно, почва интересното. Няма стандартен постоянно включен ключ, а таймер – защото тук, оказва се, токът е с една от най-високите цени в ЕС. По същата логика контактите в Кипър са с три крачета (британски стандарт, тип G – вземете си адаптер) и всеки контакт има отделно копче за включване и изключване. Така че това, което в началото изглежда като досадно битово неудобство, всъщност е перфектна комбинация от британска параноя за безопасност и умен начин за пестене на пари от скъпия ток!

Гледката от апартамента ни беше супер – към спортни игрища, обрамчени с палми, и тук-там портокали и олеандри. Вълшебна история отвсякъде.

За любопитните

Ларнака: градът, който лежи върху град

Ларнака е град с над 3000 години непрекъсната история, в която се преплитат съдбите на библейски светци, древни цивилизации и изумителни природни феномени.

Роден от прахта: Древният Китион

Разкопките на древния Китион – основите на Големия храм в Ларнака

Разкопките на древния Китион
Снимка: Wikimedia Commons (Josef Moser, CC BY-SA 4.0)

От гледна точка на науката и археологията градът е основан през XIII в. пр.н.е. от микенските гърци (ахейците), които издигат селището и го наричат Китион. Те са били привлечени от богатото пристанище и залежите на мед на острова. По-късно, през IX в. пр.н.е., финикийците го превземат и го развиват като свой главен търговски център.

В Китион се ражда и Зенон от Китион – човекът, който по-късно отива в Атина и основава стоицизма (една от най-влиятелните философски школи в историята).

Според библейските предания и древните текстове като тези на историка Йосиф Флавий микенските гърци не са в уравнението и градът носи името на правнука на Ной, Кит (или Хитим – Kittim). Според преданието той и неговите потомци се заселили на острова и основали град с името Китион. Впрочем, в Библията думата „Хитим“ често се използва като събирателно име за хората от Кипър и островите в Средиземно море.

Градът под града

Днешна Ларнака лежи върху руините на античното царство. Когато финикийците пристигат през IX в. пр.н.е., те го превръщат в мощно пристанище и издигат грандиозен храм на богинята на плодородието Астарта (финикийския еквивалент на Афродита). Градът е бил толкова укрепен, че е имал „циклопски стени“, направени от гигантски каменни блокове. Защо циклопски? Защото по-късните поколения не могли да повярват, че укрепления от няколкотонни камъни са изградени от хора – и се родила легендата, че такива стени са дело на Циклопите, еднооките митични гиганти от гръцката митология.

Откъде идва името „Ларнака“?

То се появява много по-късно и буквално означава „ковчег“ или „гробница“ (от гръцката дума larnax). Причината? Районът е бил осеян със стотици древни саркофази и гробници. Най-великата история на Ларнака е свързана със Свети Лазар – същият, когото Исус възкресява от мъртвите. Но за него – малко по-късно.

„Титаник“ на Средиземно море

Потъналият ферибот „Зенобия“ под водата край Ларнака

„Зенобия“ под водата край Ларнака
Снимка: Wikimedia Commons (Easydivers, CC BY-SA 4.0)

Днес тук се стичат и много гмуркачи. Причината е корабът „Зенобия“ (MS Zenobia) – шведски ферибот, който се преобръща и потъва мистериозно край брега на Ларнака по време на първото си плаване през 1980 г., заедно с над 100 камиона на борда. Днес той е обявен за едно от топ 10 на най-добрите места за гмуркане до потънали кораби в света.

Дори мъртъв, Кимон побеждава

Паметникът на атинския пълководец Кимон на алеята Финикудес в Ларнака

Кимон на Финикудес
Снимка: Wikimedia Commons (Ijon, CC BY-SA 4.0)

И една зловеща история за финал. Когато древният Китион е бил под персийска власт, атинският генерал Кимон пристига с флот от 200 кораба, за да освободи острова. По време на тежката обсада на града умира. Преди да издъхне обаче, той издава шокираща заповед: неговата смърт да бъде пазена в абсолютна тайна от войниците и от враговете. Според легендата офицерите обличат трупа му в пълно бойно снаряжение, прикрепват го на палубата на командния кораб и армията продължава атаката, вярвайки, че генералът им ги наблюдава.

Под „негово ръководство“ гърците разгромяват персийския флот. Оттогава се казва: „Дори мъртъв, Кимон побеждава“. Днес негов бюст посреща туристите на централната палмова алея „Финикудес“.

Празниците на Ларнака

В Лазаровата събота, осем дни преди Великден, иконата на Свети Лазар излиза в шествие по улиците на града. А на Петдесетница Ларнака празнува Катаклизмос – „Празника на потопа“ – с няколко дни музика, танци, лакомства и забавления край морето на Финикудес.

Палмова градина и тенис кортове – гледка от апартамент в Ларнака, Кипър

Гледката от апартамента в Ларнака
Снимка: личен архив

Бяла реставрирана къща със зелени дървени капаци и цветя на балкона в Ларнака

Къщичките на Ларнака
Снимка: личен архив

Стари каменни къщи с балкони и сини капаци в стария град на Ларнака

Старият град на Ларнака
Снимка: личен архив

Половин ден за Ларнака е предостатъчно. Първа спирка за деня в града е църквата „Свети Лазар“.

Църквата „Свети Лазар“: гробът на приятеля на Христос

Каменната църква „Свети Лазар“ с камбанарията на площада в Ларнака, Кипър

Църквата „Свети Лазар“ в Ларнака
Снимка: личен архив

В църквата „Свети Лазар“ в Ларнака е открит саркофагът на светеца с надпис „Лазар, приятел на Христос“. Според преданието след възкресението си Лазар бяга в Кипър, за да избегне преследване в Юдея. Тук той става първият епископ на древния Китион (днешна Ларнака). Искате ли да знаете още за него?

За любопитните

Четири дни мъртъв, приятел на Христос

Възкресението на Лазар – стара руска икона

Възкресението на Лазар – руска икона
Снимка: PICRYL (обществено достояние)

Легендата разказва, че Свети Лазар дошъл в Кипър, след като бил възкресен от Исус Христос. Той бил ръкоположен за първи епископ на Китион от апостолите Варнава и Павел и живял в града тридесет години. Гробницата му се намира под светилището на църквата, кръстена на него.

Мощите, отнесени в Константинопол

Казват, че мястото, където е бил погребан за втори път, се пазело в тайна заради арабските нашествия. Въпреки че Лазар умира на острова около 63 г. н.е., саркофагът му е открит чак през 890 г. Император Лъв VI веднага нарежда мощите на Лазар да бъдат изкопани и откраднати (пренесени) в Константинопол, за да носят престиж на имперската столица. Кипърците били съкрушени и бесни, че са останали без своя покровител. За да се реваншира пред града, императорът финансира изграждането на грандиозна, уникална трикорабна базилика с три огромни каменни купола точно над празния гроб на светеца.

Църква за всяка власт

През вековете сградата е отразявала всяка геополитическа драма на острова. Французите от династията Лузинян я превръщат в римокатолическа църква. Венецианците също я ползват, като добавят малък готически портик. Веднага след нашествието турците я превръщат в джамия, а по-късно трите византийски купола и камбанарията са разрушени. През 1589 г. православната общност в Ларнака събира огромна сума пари и купува обратно църквата от османците. Храмът отново става православен, но султанът наложил брутално правило – християните нямали право да вдигат камбанария (защото звукът на камбаните бил забранен). През XVII век църквата е реставрирана. Чак през 1857 г., след реформите в Османската империя, приети под натиска на Великите сили, на църквата е позволено да издигне днешната си величествена каменна камбанария.

Тайната под олтара

През вековете се е смятало, че в криптата на храма няма нищо, тъй като император Лъв VI е отнесъл всичко в Константинопол. Но през 1970 г. избухва опустошителен пожар, който изпепелява голяма част от интериора и поврежда иконостаса. По време на мащабните реставрационни работи през 1972 г. архитектите започват разкопки под олтара. Там те откриват непокътнат, масивен каменен саркофаг, разделен на две секции. Вътре намират човешки кости.

Гробницата на Свети Лазар в криптата на църквата в Ларнака

Гробницата на Свети Лазар
Снимка: Wikimedia Commons (Martin Belam, CC BY-SA 2.0)

Сребърният реликварий с мощите на Свети Лазар в църквата в Ларнака

Сребърният реликварий с мощите
Снимка: Wikimedia Commons (Jaba1977, CC BY-SA 4.0)

Как е станало, никой не знае със сигурност. Едно от обясненията е, че когато пратениците на императора идват през IX век да вземат мощите, кипърците им дават само част от костите, а главата и останалата част от тялото на Св. Лазар скриват под олтара, за да останат в града. Днес тези мощи са поставени в пищно сребърно ковчеже в центъра на църквата, за да могат вярващите да се докоснат до тях.

Иконостасът на Хаджи Савас

Наред с това, в църквата се пази и феноменалният бароков дърворезбован иконостас от XVIII век, по който майсторът Хаджи Савас е работил цели 9 години – той включва 120 фино изработени икони и се смята за един от най-красивите в целия православен свят.

Позлатеният дърворезбован иконостас в църквата „Свети Лазар“ в Ларнака

Иконостасът на Хаджи Савас
Снимка: Wikimedia Commons (Jaba1977, CC BY-SA 4.0)

След превземането на Ларнака от османците повечето църкви в града са превърнати в джамии. „Свети Лазар“ има по-различна съдба – векове наред тук се молят рамо до рамо православни и католици. Католиците, предимно европейски търговци и консули в пристанищния град, имат свои служби в една част на храма. Следи от това съжителство и днес личат в портика и в двора – стари надгробни плочи с латински, френски и английски надписи. А в центъра на всичко остава почитаната икона на Свети Лазар в сребърен обков.

Страничен кораб на църквата „Свети Лазар“ в Ларнака с каменни сводове, полилей и свещник

Страничният кораб под каменните сводове
Снимка: личен архив

Централният кораб на църквата „Свети Лазар“ в Ларнака с полилей и позлатен иконостас

Централният кораб и иконостасът
Снимка: личен архив

Пано „Ларнака – градът на Свети Лазар“ с икона на светеца върху фасада в Ларнака

Ларнака – градът на Свети Лазар
Снимка: личен архив

Камбанарията и фасадата на църквата „Свети Лазар“ в Ларнака под синьо небе

Камбанарията на „Свети Лазар“
Снимка: Pexels (Hert Niks)

Мястото е смиряващо и странно оживено. Изпълнено с живот и гости от цял свят, тук студенината е чужда и всичко напомня, че битието продължава. Хората гледат да пазят тишина, но се движат постоянно, коментирайки тихо помежду си всичко наоколо. Седем каменни стъпала водят в криптата под олтара. Там скромният саркофаг с надпис „Приятел на Христос“ разказва история от страниците на може би най-оспорваната, но със сигурност най-печатаната книга в света.

Навън, в двора, гостите очаква и Византийският музей, където са изложени икони, артефакти и реликви. Тук повече от всякога човек се чувства не смачкан, а окрилен. Все пак това е гробницата на оня, що два пъти живя и умря…

Полезна информация
Църквата „Свети Лазар“: agioslazaros.org
Лятно работно време: март – октомври, всеки ден 08:00 – 18:30
Неделя (лято): 06:30 – 12:30 и 15:30 – 18:30
Зимно работно време: ноември – февруари, 08:00 – 12:30 и 14:30 – 17:30
Вход: безплатен
Византийски музей: 08:30 – 12:30 и 15:00 – 17:30
Музей – почивни: сряда и събота следобед, неделя
Музей – вход: 1 EUR / човек
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Само на няколко минути пеша, на брега, ни чака Средновековната крепост.

Крепостта на Ларнака: стражът на Финикудес

Средновековната крепост в Ларнака на плажа Финикудес с минарето на джамията Бююк под синьо небе

Средновековната крепост и минарето на джамията Бююк
Снимка: Wikimedia Commons (A.Savin, FAL)

Средновековната крепост в Ларнака въпреки буйния вятър не страда от липса на внимание. Намира се точно там, където палмовата алея „Финикудес“ среща стария турски квартал Скала. Построена е в сегашния си вид от османците, върху основите на по-старо византийско и лузинянско укрепление. През британското управление е била затвор и място за екзекуции.

Именно британците превръщат красивия крайморски замък в строго охраняван затвор с бесилка, използвана чак до 1948 г. В продължение на десетилетия тук са изпълнявани смъртни присъди. Днес в залите ѝ е подреден малък Средновековен музей, а туристите пият кафе точно под стените на това място с някога тежка история и текуща ведра атмосфера, която с нищо не напомня за тези тъмни дни.

Точно до входа на крепостта започва "Piale Pasha" – крайбрежният път, който води към рибните таверни и плажа „Макензи“. Това е страхотно място за кратка разходка, ако времето е слънчево.

Дворът на средновековната крепост в Ларнака с оръдия и борове

Дворът на крепостта в Ларнака
Снимка: личен архив

Борове в двора на крепостта в Ларнака и минарето на джамия Бююк

Изглед от стените на крепостта към минарето
Снимка: личен архив
Наблизо: Общинската художествена галерия

Общинската художествена галерия на Ларнака в старите складове на площад „Европа“

Общинската художествена галерия на Ларнака
Снимка: личен архив

Сърцето на изкуството се помещава в една от най-красивите архитектурни ценности на Ларнака – пет реставрирани, залепени една за друга каменни сгради с арки на известния площад „Европа“ (Europe Square), точно в началото на вече споменатата алея „Финикудес“. Някогашните митнически складове от 1881 г. днес са Общински културен център, а в залите им е подредена богатата експозиция на Общинската галерия със съвременно кипърско и чуждестранно изкуство.

Следващата спирка е Соленото езеро на път към летището.

Полезна информация
Средновековната крепост в Ларнака: официална страница във Visit Cyprus
Лятно работно време: 16 април – 15 септември, пон – пет 08:00 – 19:30
Събота и неделя (лято): 09:30 – 19:30
Зимно работно време: 16 септември – 15 април, пон – пет 08:00 – 17:00
Събота и неделя (зима): 09:30 – 17:00
Вход: 2,50 EUR / човек
Музей: Средновековен музей на Ларнака, в залите на крепостта
Зимно работно време: ноември – март, пон – пет 09:30 – 12:30 и 15:00 – 17:30
Лятно работно време: април – октомври, пон – пет 09:30 – 12:30 и 16:00 – 18:30
Събота: 10:00 – 12:30
Почивни дни: неделя
Вход: безплатен
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Соленото езеро и Хала Султан Текке: фламинго и светилище

Розови фламинго в Соленото езеро на Ларнака

Фламингото на Соленото езеро
Снимка: Wikimedia Commons (Diego Delso, CC BY-SA 4.0)

Тук на броени метри едно от друго се преплитат древногръцката митология, християнските проклятия, ислямската духовност и изгубените цивилизации от Бронзовата епоха. Според археолозите през Късната бронзова епоха това езеро изобщо не е било езеро, а огромен морски залив със супермодерно за времето си пристанище. Днес Соленото езеро вече е напълно изолирано от морето, като през лятото водата се изпарява и остава само солта. През зимата обаче се пълни отново с вода и тогава тук пристигат хиляди розови фламинго, които изглеждат наистина специално и странно не на място спрямо това, с което сме свикнали като пейзаж и фауна.

Популярна легенда за езерото разказва, че някога тук имало необятни, зелени и пищни лозя. Изморен и изгарящ от жега, Свети Лазар помолил минаваща жена, натоварена с грозде, за една чепка. Тя му отказала с думите, че носи само сол. „Нека тогава думите ти бъдат истина! Нека лозята ти изсъхнат и се превърнат в солено езеро за вечни времена“, казват, отвърнал светецът. И ето ти солта. „Бялото злато“ на Кипър било толкова чисто и качествено, че венецианците го изнасяли с кораби, превръщайки го в един от основните източници на богатство за острова. Комерсиалният добив на сол спира чак през 1986 година.

Джамията Хала Султан Текке сред палми на брега на Соленото езеро в Ларнака, Кипър

Хала Султан Текке сред палмите
Снимка: Pexels (Radovan Zierik)

Соленото езеро на Ларнака и джамията Хала Султан Текке сред палми

Соленото езеро и Хала Султан Текке
Снимка: личен архив

Котки пият вода от чешмата в двора на Хала Султан Теке, Ларнака

Котките на текето
Снимка: личен архив

На брега на езерото се издига джамията Хала Султан Текке, която мнозина смятат за четвъртото по значимост свято място за ислямския свят след Мека, Медина и Ал-Акса в Йерусалим. Според преданията тя е построена на мястото, където Ум Харам (по предание леля на пророка Мохамед) си отива през VII век. Легендата твърди, че три огромни свещени камъка по чудодеен начин пристигнали от Мека, за да издигнат заграждение около гроба ѝ.

Полезна информация
Соленото езеро: свободен достъп, по всяко време
Къде да спрете: отбивки и малки паркинги покрай ул. „Артемидос“ (пътя към летището)
Фламинго: ноември – март
Полезна информация
Хала Султан Текке: официална страница във Visit Cyprus
Зимно работно време: 16 септември – 15 април, всеки ден 08:30 – 17:00
Лятно работно време: 16 април – 15 септември, всеки ден 08:30 – 19:30
Почивни дни: Коледа, Нова година и православният Великден
Вход: безплатен
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Акведуктът „Камарес“: 75 арки за жадния град

Каменните арки на акведукта „Камарес“ на Бекир Паша в Ларнака, Кипър, под синьо небе

Арките на акведукта „Камарес“
Снимка: Pexels (Hert Niks)

Каменните арки на акведукта „Камарес“ в Ларнака, Кипър

Акведуктът „Камарес“
Снимка: личен архив

Малко извън центъра на града се издига величествен каменен мост със 75 арки, който прилича на древноримски акведукт. Това е Акведуктът на Бекир Паша (известен като Камарес, което буквално означава „арки“ на гръцки). Историята зад него е повече от любопитна.

През XVIII век Ларнака страдала от липса на питейна вода и болестите били ужасяващ бич за града. Тогавашният османски управител на Кипър, Ебубекир Паша, решил да го спаси. Той инвестирал огромна сума от личното си състояние, за да построи това 10-километрово каменно съоръжение и да докара чиста вода от изворите край село Арпера. Разказват, че лично следял строежа всеки ден, а местните хора толкова го обикнали, че и до днес го помнят като благодетел на града. Акведуктът е работил безотказно в продължение на почти два века – чак до 1939 година.

Полезна информация
Достъп: на открито, по всяко време
Вход: безплатен
Вечер: арките са осветени
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Няколко думи за Кипър

Сувла – големи парчета месо, въртящи се на шиш над дървени въглища

Сувла на шиш
Снимка: Wikimedia Commons (George Groutas, CC BY 2.0)

Халуми на скара – традиционното кипърско сирене

Халуми на скара
Снимка: Wikimedia Commons (Anatoliy Smaga, CC BY-SA 4.0)

Бутилки зивания – традиционната кипърска гроздова ракия

Зивания
Снимка: Wikimedia Commons (Christakis Mina, CC BY-SA 4.0)

Кипър не е лъскава витрина. Той е жив и див, курортен и старинен, възпитан, но и топло гостоприемен – всичко в едно. Все повече гости от цял свят изместват местните в услугите, внасяйки колорит и пъстрота. Тук работят и живеят и много българи. А своя постоянен дом са намерили и много поданици на крал Чарлз. Въпреки че е мега популярна дестинация за достъпна лятна почивка, като сезонът за плаж е доста дълъг, си има и планини, и културни забележителности – и няма как да е другояче. Тук следите си са оставили не една и две култури. Без да е изпълнен с мегаломански супер популярни обекти, той си има своя специфичен чар и скрити скъпоценности.

Чудни хора ни се случваха навсякъде. Шофьор на автобус, чакащ група да излезе от ЮНЕСКО църква, ни покани на командария – местното най-прочуто вино. Монахиня ни изпрати със сладки за „из път“. Собственикът на таверна ни черпи със зивания (кипърската ракия) и фенел с морска сол. Впрочем, поръчате ли мезе в Кипър, очаквайте 10+ отделни степени, които представят най-доброто от местната кухня. От малко ресторантче на село до по-претенциозни места – навсякъде отношението беше супер и хората изпращат с благодарности, че си бил техен гост. Същото – в хотелите и музеите.

Кипър е и място за приключения или почивка. Да се изгубиш или намериш. Каменните къщи, цветята, привидно самораслият чар, грижливо обгрижен зад кулисите, превръщат острова в привлекателно място за хора от цял свят. Ние хванахме спокоен период – кротко и без тълпи.

Сбогуваме се с Ларнака и продължаваме нататък.

Бурно море и крайбрежната улица на Ларнака, видени от крепостта

Крайбрежието на Ларнака в бурен ден
Снимка: личен архив

Пясъчен плаж с палми и спасителна кула в Ларнака, Кипър

Плажът на Ларнака през март
Снимка: личен архив

Мъж в черно яке на дървения кей на марината в Ларнака с яхти и стари фенери в облачен ден

Лъвът на марината
Снимка: личен архив

Колониалната сграда на Окръжната администрация на Ларнака с арки, сини капаци и дървен балкон

Окръжната администрация на Ларнака
Снимка: личен архив

Ставровуни, Махерас и пътят към Лефкара

Ден 2 · част II · Пирга → Ставровуни → Махерас → Вавациния → Пано Лефкара (нощувка)

Манастирът Махерас отгоре – каменният комплекс с керемидени покриви, сгушен в боровата гора на Троодос, Кипър

Манастирът Махерас
Снимка: Wikimedia Commons (dimitrisvetsikas1969, CC0)

Пирга: двата старинни храма

Кралският параклис „Света Екатерина“ от 1421 г. в село Пирга, Кипър

Кралският параклис „Света Екатерина“
Снимка: Wikimedia Commons (Chris06, CC BY-SA 4.0)

Старата каменна църква „Света Марина“ от XII век с купол в село Пирга, Кипър

Старата църква „Света Марина“
Снимка: Wikimedia Commons (Qasinka, CC0)

Красив и с визия, загатваща за векове натрупани молитви и история, но все пак по кипърски ведър и в светли тонове, този храм е следващата ни спирка – всъщност не само той, а още един в същото село. Построен през 1421 г., Кралският параклис „Света Екатерина“ е единственият оцелял кралски параклис от времето на Лузиняните. Известен е с фреските си, на които са изобразени крал Янус Лузинян и съпругата му Шарлот дьо Бурбон, коленичили смирено в молитва под кръста. Смята се, че до тях е и братът на краля – Юг дьо Лузинян, латински архиепископ на Никозия. Надписите към сцените са на френски език. Параклисът се намира в самото село, точно до огромната нова селска църква, и разглеждането му отнема 10–15 минути.

Ако вратата е заключена (за да се пазят фреските от влагата), на нея има оставен телефон на местния пазител на ключа. Звъниш, той идва, отключва и те оставя да разглеждаш.

На минути оттук, отново в село Пирга, е и старата средновековна църква „Света Марина“ от XII в. Тя крие полуизтрити стенописи в купола си, а зад нея е първият и най-стар извор, снабдявал някога с питейна вода цялото село.

Полезна информация
Кралският параклис „Света Екатерина“: официална страница във Visit Cyprus
Зимно работно време: 16 септември – 15 април, понеделник – петък 08:30 – 16:00
Лятно работно време: 16 април – 15 септември, понеделник – петък 09:30 – 17:00
Събота и неделя: затворено
Вход: 2,50 €
Старата църква „Света Марина“: посещение по заявка – тел. +357 96 473 060
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Крайпътно: Маслини и див Кипър

Вековни маслинови дървета с усукани стволове край планински път в Кипър

Вековните маслини край пътя
Снимка: личен архив

Узрели черни маслини по клона отблизо, Кипър

Маслините отблизо
Снимка: личен архив

Стадо овце и кози пасат под боровете край пътя в Кипър

Овцете край пътя
Снимка: личен архив

Тези красиви дървета сякаш са пазители на историята на острова. Свидетели на всички империи и царства, владели Кипър, те изглеждат като обръгнали на бури и сътресения мъдреци, които много знаят, но по йезуитски си мълчат. Красивите зелени клони и чепатите дебели стволове все още дават плод на човека – като материал за размисъл или пък в чисто материален смисъл: маслини и зехтин.

Портокалово дърво, отрупано с плодове, до къща в Пафос, Кипър

Портокалите на Кипър
Снимка: Unsplash (Mariana Mishina)

Портокалите, мандарините, лимоните пък са цветният акцент с дъх на цитруси. Внимавайте с това, което местните наричат „китромило“ или „нерандзи“ (севилски горчив портокал) – толкова прилича на първите два, че спокойно може да ви заблуди. Внимавайте – има вкус на супер кисел лимон, а местните го ползват в кулинарията – това чудо не се яде от дървото, а се носи право в кухнята. Правят от кората му сладко, което сервират на гости, или пък мариноват месо със сока му. Питахме, след като ни разрешиха да си откъснем и опитаме от тази за нас различна екзотика с уж познат вид. Подобни забавни моменти остават дълго, след като си разопаковал куфарите обратно у дома.

За любопитните

Сладкото от горчив портокал

Сладко с лъжичка от зелени горчиви портокалчета в сироп

Сладко с лъжичка от зелени портокалчета
Снимка: Wikimedia Commons (Macrakis, CC BY-SA 4.0)

Кората на китромилото е пълна с етерични масла и горчиви вещества. Затова плодовете се киснат във вода няколко дни, като водата се сменя по 2–3 пъти на ден – без тази стъпка сладкото просто не става за ядене. После бавно се варят в захарен сироп.

Така се ражда едно от най-обичаните „глика ту куталиу“ – сладко с лъжичка, често навито на красиви рулца. Поднася се на гостите задължително с чаша ледена вода – вековен символ на гостоприемството, „филоксения“, в Кипър и в Гърция.

Сокът пък отива в залатината – кипърския вариант на нашата пача, желирано свинско месо. Ястието е мазно и има нужда от силна киселина, която да балансира вкуса и да избистри желето. Според местните сокът от горчив портокал върши тази работа дори по-добре от лимона, защото дава по-дълбок и специфичен цитрусов аромат.

Кипърците правят сладко и от зелени патладжанчета (понякога пълнени с бадем), които варят със захар, карамфил и канела, както и от динени кори.

Манастирът Ставровуни: светинята на върха

Манастирът Ставровуни, кацнал на скалистия връх под синьо небе, Кипър

Ставровуни – манастирът на скалния връх
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

Пристигаме в Ставровуни. Прочела съм, че вътре жени не пускат. Нищо, че е основан от Света Елена, майката на император Константин.

Мястото е „авато“ – буквално означава „непроходим“ или „недостъпен“ за жени. Това е едно от най-древните, строги и мистични монашески правила в православния свят и е не просто забрана за преминаване, а духовен закон на абсолютна изолация, който превръща дадена територия в затворена монашеска република. Манастирите, които следват правилото авато (като Ставровуни в Кипър или цялата монашеска общност в Атон, Гърция), са мъжки манастири със строго отшелнически характер. В тях монасите дават три основни обета пред Бога: целомъдрие (безбрачие), послушание и нестяжание (бедност). Те се посвещават само на молитва и мисли за отвъдното. Присъствието на жени (дори само парфюмът, гласът или стъпките им) се смята за външно земно разсейване, което може да събуди светски мисли и да наруши пълния им духовен фокус.

За любопитните

Планината на Кръста

След разделянето на Римската империя Кипър става част от Източната римска империя (Византия). Първите векове са златна ера на строителство на величествени базилики. Според легендата през 327 г. Света Елена се завръща от Йерусалим. Днес Ставровуни се смята за един от най-старите манастири в света.

Трите кръста

Според християнското предание по време на разкопките на Голгота в Йерусалим Света Елена открива и носи със себе си трите кръста от разпятието:

IБлагоразумният разбойниксв. Дисмас, който се разкайва на кръста
IIКръстът на Исус ХристосИстинският кръст
IIIЛошият разбойникГестас, който хули Христос

Елена качва на корабите си и всички други ценни реликви, които намира.

Котките срещу змиите

Корабът ѝ е застигнат от буря и тя акостира в Кипър. Островът страда от нашествие на отровни змии и Елена намира нестандартно решение – цял кораб с котки. Цялата история (и едно малко предизвикателство) ви чака в началото на пътеписа.

Сънят на Елена

Стара пощенска картичка с манастира Ставровуни, около 1940 г.

Ставровуни на картичка, около 1940 г.
Снимка: Wikimedia Commons (обществено достояние)

На острова Елена сънува сън, който ѝ казва да остави част от Светия кръст тук. Тя основава манастира Ставровуни, кацнал на върха на стръмна скала, където и до днес се пази парче от кръста. Името „Ставровуни“ буквално означава „Планината на Кръста“ (stavros – кръст, vouno – планина).

Кръстът, който левитира

Според друга версия на легендата, докато Елена спяла, кръстът на благоразумния разбойник Дисмас изчезнал мистериозно от каютата ѝ. На сутринта тя видяла силна, ослепителна светлина да струи от близкия висок планински връх. Когато се качили там, открили кръста да левитира (виси) във въздуха над скалите. По това време върхът бил посветен на Афродита, а местните вярвали, че е пълен със зли сили. Елена наредила езическият храм да бъде срутен, издигнала малък параклис и запечатала в кръста на Дисмас парче от Истинския кръст. Местно предание дори разказва, че с този акт 40 зли демона били заключени дълбоко под земята под манастира.

Руският игумен Даниил, който посещава манастира през 1106 г., пише, че е видял кръста да виси във въздуха, без да опира в земята.

Сребърният кръст в иконостаса на манастира Ставровуни, заснет през 1982 г.

Сребърният кръст с частицата от Светия кръст, 1982 г.
Снимка: Wikimedia Commons (Rüdiger Stehn, CC BY-SA 2.0, обработена)

Този оригинален голям кръст вече не е там, защото през бурните векове на острова е откраднат от мамелюците (1426 г.), намерен и после изгубен завинаги, но казват, че монасите успели да извадят и опазят парченцето от Кръста на Христос, днес вградено в сърцето на сребърния кръст, който се пази в главния иконостас и пред който се прекланят вярващите.

Монасите иконописци

Монасите в Ставровуни живеят в изключителен аскетизъм. В подножието на планината се намира техният метох „Света Варвара“ (Agia Varvara), където братята са сред най-известните иконописци в Кипър.

Каменният параклис „Всички светии“ с червен купол и кипариси под манастира Ставровуни

Параклисът „Всички светии“
Снимка: Wikimedia Commons (Dickelbers, CC BY-SA 3.0)

Манастирът Ставровуни на скалата над паркинга с посетители, Кипър

Манастирът над паркинга
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

Котка, сгушена в пластмасова къщичка сред борове и детелина на паркинга под манастира Ставровуни

Котешката къщичка
Снимка: личен архив

Пухкав сив котак седи на каменната пътека пред котешката къщичка под манастира Ставровуни, Кипър

Пазачът на паркинга
Снимка: личен архив

Гледка от стълбите на манастира Ставровуни надолу към параклиса „Всички светии“ и равнината

Гледката отвътре – към „Всички светии“
Снимка: Wikimedia Commons (rene boulay, CC BY-SA 3.0)

Каменната сграда с арки и кипариси във вътрешния двор на манастира Ставровуни

Вътрешният двор на манастира
Снимка: Wikimedia Commons (rene boulay, CC BY-SA 3.0)

…Лъвът поема към портите, те се затварят зад него и аз оставам отвън с котаците. Този път са две бройки, имат си къщичка и топли кожухчета. Разглеждам другия параклис в долния край на паркинга – „Всички светии“, който може би е именно за дамите – да имат и те къде да запалят свещичка, докато мъжете обикалят същинската светиня, кацнала на зловещо изглеждащия скалист връх. Докато сме там, пристигат още 2–3 коли народ. Още една дама като мен се върти наоколо и снима гледки и котки, докато очаква привилегирования в случая пол да се върне и да разкаже какво тайно е видял…

Под хълма: манастирът „Света Варвара“

Входът на манастира „Света Варвара“ (Agia Varvara) в подножието на Ставровуни, Кипър

Портата на манастира „Света Варвара“
Снимка: Wikimedia Commons (Dickelbers, CC BY-SA 3.0)

Преди да започнете стръмното изкачване към върха Ставровуни, ще минете покрай този манастир. Защо е важен: Тъй като в основния манастир на върха (Ставровуни) не се допускат жени, манастирът „Света Варвара“ е мястото, където жените могат да се помолят, да запалят свещ и да купят икони или домашен мед и зехтин, произведени от монасите.

Полезна информация
Манастирът Ставровуни: официална страница във Visit Cyprus
Зимно работно време: септември – март, 07:00 – 11:00 и 14:00 – 17:00
Лятно работно време: април – август, 07:00 – 12:00 и 15:00 – 19:00
Вход: безплатен
Жени: не се допускат; параклисът „Всички светии“ на паркинга е отворен за всички
Облекло: дълги панталони и покрити рамене
Снимане: забранено вътре в манастира – техниката се прибира преди входа
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Манастирът Махерас: иконата с ножа

Фасадата на манастира Махерас с дървени балкони над терасираните градини, Кипър

Махерас над терасите
Снимка: Wikimedia Commons (dimitrisvetsikas1969, CC0)

Може би най-магичното място, което видяхме. Един от трите най-важни и почитани православни обекти в Кипър (заедно с Кикос и Ставровуни). Разположен на 870 метра надморска височина в източните склонове на планината Троодос, той предлага мистична атмосфера и спиращи дъха панорами.

Приказно пътуване по планински витиевати пътища в мъгла. Бялата пелена ни обгръща и е толкова гъста, че Тигуана просто се отказа, показа съобщение в духа на „сори, гайс, ама и аз не виждам“ – и я подкарахме по старому, като следвахме маркировката, бавничко и смирени. По някое време пристигаме. Мястото е доста голямо. Достигаме храма. Отвън свещеникът говори с други хора. Поздравяваме и като чува, че сме българи, ни казва: „А, уелкъм, значи знаете какво да правите.“

Пристъпваме прага тъкмо като е часът на сумрака – най-мистичното време, когато ни е ден, ни е нощ. Вътре няма електрически лампи – или поне не светят. В тъмнината запалени свещи осветяват храма и по-точно една специална икона: на Богородица Махериотиса.

За любопитните

Манастирът на ножа

Кацнал на склоновете на връх Киония, Махерас крие легенди за чудотворни икони, имперски златни монети и юнаци.

Иконата и ножът

Чудотворната икона на Богородица Махериотиса в манастира Махерас, Кипър

Иконата на Богородица Махериотиса
Снимка: Wikimedia Commons (обществено достояние)

Според преданията между VIII и IX век сл. Хр. монах-отшелник пренася тайно в Кипър една от 70-те свещени икони, изрисувани лично от апостол Лука (светия евангелист), и я скрива в уединена пещерна ниша. След като си отива, мястото потъва в забвение и природата го обгръща в растителност.

Водени от божествено видение, през 1145 г. двама отшелници от Палестина – Игнатий и Неофит – пристигат на острова. Откриват пещерата, но храстите и тръните пречат да достигнат иконата вътре. Преданието казва, че за да им помогне, Бог им дал остър нож – „махери“ на гръцки, с който да си проправят път. В тон с тази легенда иконата получава името Панагия Махериотиса, а по-късно и целият манастир е наречен Махерас.

Златото на императора

След откриването на иконата монасите отиват в Константинопол. Византийският император Мануил I Комнин е толкова запленен от историята, че им дарява огромна сума в злато и подписва указ, с който дава на манастира статус „Царски и Ставропигиален“ – т.е. независимост от местните управители и владици, а подарените земи около планината остават негова вечна собственост.

Огънят

През годините Махерас е изпепеляван до основи от два гигантски пожара: през 1530 и 1892 г. Оригиналната икона на апостол Лука обаче остава недокосната от пламъците. Днешната сграда, която я пази, е от 1905 г.

Кралицата, която онемя

Подобно на Ставровуни, в миналото Махерас също е спазвал строго правилото „авато“. Нарушава го френската благородничка кралица Алис д’Ибелин (съпруга на крал Хю IV Кипърски) през 1337 г. Според хрониките на летописеца Леонтиос Махерас в момента, в който тя прекрачила прага, била поразена от невидима сила – изгубила говора си и останала напълно няма в продължение на 3 години. След това чудо уставът на манастира станал още по-строг. Днес жените имат достъп до основния храм, но олтарът остава строго забранен.

Орелът на Махерас

Паметникът на Григорис Авксентиу с разперени орлови криле в манастира Махерас, Кипър

Паметникът на Григорис Авксентиу
Снимка: Wikimedia Commons (dimitrisvetsikas1969, CC0)

Манастирът има важна роля и по време на партизанската война срещу британците (1955–1959 г.). В него редовно се крие вторият човек в командването на ЕОКА – националният герой Григорис Авксентиу. Той се дегизирал като монах. Британската армия научава за това и обсажда манастира.

Авксентиу бяга и се укрива в малка пещера в скалите под манастирските стени. Когато британците откриват скривалището, той заповядва на другарите си да се предадат, а самият той остава.

Според легендата води сам около 8–10-часова епична битка срещу британците, които, след като не успяват да го заловят жив, заливат пещерата с бензин и го изгарят жив. Днес до пещерата има издигнат паметник на героя с разперени орлови криле.

Църквата на манастира Махерас с червени куполи и жилищното крило, Кипър

Църквата с червените куполи
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

Позлатеният иконостас и полилеите в църквата на манастира Махерас, Кипър

Иконостасът в храма
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

Червени камелии с капки дъжд в мъглата в манастира Махерас

Камелиите на Махерас
Снимка: личен архив

Каменна врата с камелия и делва с бръшлян в манастира Махерас

Вратата с камелията
Снимка: личен архив

Червени цветя калцеолария в саксия на каменна стена в манастира Махерас

Цветята в манастира
Снимка: личен архив

Поглед през входната арка към двора на манастира Махерас в мъгла

През портата на Махерас
Снимка: личен архив

Главната църква на манастира Махерас от камък с готически арки

Главната църква на Махерас
Снимка: личен архив

Камбанарията и арковидният мост в манастира Махерас, Троодос

Камбанарията на Махерас
Снимка: личен архив

Алея с кедър покрай стените на манастира Махерас в гъста мъгла

Алеята в мъглата
Снимка: личен архив
Полезна информация
Манастирът Махерас: официална страница във Visit Cyprus
Работно време: понеделник – петък 09:30 – 18:00, събота – неделя 06:30 – 18:00
Вход: безплатен
Снимане: снимки и видео вътре в храма не се разрешават
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Вавациния: селото и пътеката на пчелите

Село Вавациния с каменната църква сред боровите гори, Кипър

Вавациния сред боровите гори
Снимка: Dimitris Vetsikas, Pixabay

Планинският път към Вавациния през хълмовете и боровите гори на Махерас, Кипър

Пътят към Вавациния
Снимка: Wikimedia Commons (Deensel, CC BY 2.0)

Поемаме нататък, към крайната точка за деня: Пано Лефкара. Пътят ни води покрай гори от маслини и борове, накацали по хълмовете, които те карат да се чудиш – кой се грижи за всичко това?

Стигаме Вавациния, която определено си заслужава разходката. Селото е сред най-живописните в Кипър. Пази духа на традиционния кипърски бит и има едва около 80–85 жители. „Вавациния“ на местния кипърски диалект означава черница. Легендата разказва, че първите заселници, търсещи убежище при опустошителните арабски набези, се установили около огромно черничево дърво, в чиито корени имало бистър извор.

В центъра на селото още стои старият селски казан за зивания, обновен през 2007 г., а в малката местна мандра правят халуми, анари и трахана.

Шестоъгълна стена с декоративни кошери и пчелни хотели по пътеката на пчелите край Вавациния, Кипър

По пътеката на пчелите
Снимка: Wikimedia Commons (Manmakro, CC BY-SA 4.0)

Малко извън Вавациния започва една от най-интригуващите и нови еко-пътеки в Кипър – Karvounarka Walking Trail, известна още като Пътеката на медоносната пчела. Пътеката е проектирана около терапевтичното и релаксиращо преживяване от звука на пчелните рояци. По нея има шестоъгълни дървени пейки, декоративни кошери и „хотели“ за диви пчели. Местните вярват, че ниското бръмчене в долината успокоява и отпуска.

Полезна информация
Пътеката: „Бръмченето на пчелите“, около 2,5 км
Трудност: лека, подходяща за всички
По пътя: кошери, „хотели“ за диви пчели, дървени пейки и шезлонги под боровете
Достъп: свободен, на открито
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Пано Лефкара: вечер в бурята

Тясна калдъръмена уличка между каменни къщи в Пано Лефкара

Уличките на Лефкара
Снимка: личен архив

Портокалово дърво пред бели и сини каменни къщи в Пано Лефкара

Портокалът на улицата
Снимка: личен архив

Каменна арка над уличка в стария център на Пано Лефкара

Арката над уличката
Снимка: личен архив

Село Пано Лефкара ни посреща с буря. Вали като из ведро. Утихва за момент и бързо притичваме до една от близките селски кръчми. Собственикът е много мил, черпи ни зивания и фенел с морска сол, обяснява ни кое какво е в менюто и изобщо, кара ни да се чувстваме като у дома си.

Впрочем, винаги сме положителни за всичко. Но точно в това симпатично селце ни намери единственият човек, който ни остави кофти вкус. Да, именно – беше българка… Всякакви хора навсякъде. Дъждът бързо изми неприятното впечатление, зачервихме бузките от кипърското гостоприемство и спахме като къпани.

Сутринта бушонът в къщата беше паднал, а на умната кола ѝ трябваше малко време да се сети, че има мултимедия, и да я пусне. Супер нормални неща след потопа. А селцето е симпатично отвсякъде.

От дантелите на Лефкара до морето на Лимасол

Ден 3 · ~57 км и ~1 ч 15 мин шофиране · Пано Лефкара → Като Дрис → Тохни → Плажът на Губернатора → Лимасол (нощувка)

Тясна калдъръмена уличка с каменни стени и зелени лози в Пано Лефкара, Кипър

Уличките на Пано Лефкара
Снимка: Unsplash (Μαρίνα Βιλκού)

Пано Лефкара: дантелата и среброто

Червените покриви на Пано Лефкара и планината Троодос в слънчев ден, Кипър

Пано Лефкара сред хълмовете
Снимка: Wikimedia Commons (Mboesch, CC BY-SA 4.0)

Ръчно бродирана дантела лефкаритико с геометрични шарки от Пано Лефкара, Кипър

Дантелата лефкаритико
Снимка: Wikimedia Commons (LaceDemo1, CC BY-SA 4.0)

Разположено на 650 м надморска височина сред ослепително бели варовикови хълмове (откъдето идва и името му – „Бели хълмове“), Пано Лефкара е родното място на дантелата „лефкаритико“, вписана през 2009 г. в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Има си даже легенда, според която лично Леонардо да Винчи инкогнито посещава селото през 1481 г. и купува покривка за олтара на Миланската катедрала „Дуомо“, запленен от сложните геометрични шарки на местните майсторки.

За любопитните

Дантели и други истории

Според местното предание покривката, която Леонардо рисува на масата пред Исус Христос в шедьовъра си „Тайната вечеря“, е абсолютно точно копие на дантелата, изплетена от жените в Пано Лефкара. Местните, казват, държат на историята и дори изпращат нова покривка на катедралата в Милано за 600-годишнината ѝ. Истината е някъде там, назад през вековете.

От майка на дъщеря

Стара снимка на две жени, които бродират лефкаритико, окачена на бяла стена с бугенвилия в Пано Лефкара

Дантелата – от майка на дъщеря
Снимка: Unsplash (Μαρίνα Βιλκού)

Реално, казват, че изкуството на лефкаритико се предавало като сурово военно обучение от майка на дъщеря – всяка вечно с ирландския лен и френските памучни конци в ръцете. Мъжете също били част от бизнеса, като продавали дантелите из цяла Европа, та до Египет.

Стара дантела с птица и човешка фигура в рамка в музея на бродерията в Пано Лефкара

Старите дантели в музея
Снимка: личен архив
Филигранното сребро

Синята къща на Пацалос – музеят на традиционната бродерия и сребърните изделия в Пано Лефкара

Къщата на Пацалос – музеят на бродерията и среброто
Снимка: личен архив

Освен с дантелата, Пано Лефкара е много популярно и с работилниците за филигранно сребро. И двете изкуства са показани в Музея на традиционната бродерия и сребърно занаятчийство, разположен в Къщата на Пацалос. Мястото е истинска машина на времето, запечатала бита и тайните на местната аристокрация.

Парче от Честния кръст

Църквата „Тимиос Ставрос“ (Светия кръст) с камбанарията на площада в Пано Лефкара, Кипър

Църквата „Тимиос Ставрос“ (Светия кръст)
Снимка: Wikimedia Commons (Attalides, CC BY-SA 4.0)

Местната църква пък също пази парче от истинския Честен кръст, донесено на острова от Света Елена. Много впечатляващ е и покритият изцяло със злато иконостас от 18-и век, приличащ на застинала златна дантела.

Тясна уличка след дъжда със сини капаци, каменни къщи и саксии в Пано Лефкара

Уличката със сините капаци
Снимка: личен архив

Тръгваме по витиеватите улички. Още е мрачно, но пък това добавя особена мистичност на цялото изживяване. Вятърът се опитва да отскубне нечия качулка, разбира се, неуспешно. Влизаме набързо в църквата, обрамчена с обичайните сергии за какво ли не. После – обратно покрай дворчетата с цитрусови дръвчета, къщите от светъл камък със сини врати и кепенци, обратно при възвърналата силите си кола и нататък по маршрута.

Лилава каменна къща с кафяви капаци и саксии в Пано Лефкара

Лилавата къща в Лефкара
Снимка: личен архив

Черно-бял котак на пейка пред каменна стена в Пано Лефкара

Местният пазач на пейката
Снимка: личен архив

Белият параклис „Св. Андроник“ с калдъръмен двор в Пано Лефкара

Параклисът „Св. Андроник“
Снимка: личен архив

Салон с арка и антични мебели в къщата на Пацалос – музеят в Пано Лефкара

Салонът в къщата музей на Пацалос
Снимка: личен архив

Лимоново дърво с плодове пред каменна къща в Пано Лефкара

Лимони в двора
Снимка: личен архив

Пано със Сократ и мотив от лефкарска дантела на стара стена в Пано Лефкара

Сократ на стената в Лефкара
Снимка: личен архив

Стара дървена врата със звънче и дръжка таралежче в Пано Лефкара

Вратата с таралежчето
Снимка: личен архив

Практично: уличките на Пано Лефкара са тесни, затова оставете колата на някой от паркингите в края на селото. За разходка, музея и църквата стигат час-два. Ако ще купувате дантела, питайте коя е местна ръчна изработка – по сергиите има и внос, а истинската лефкаритико е скъпа, защото една покривка отнема седмици работа.

Полезна информация
Музеят на традиционната бродерия и сребърното занаятчийство: официална страница във Visit Cyprus
Зимно работно време: 16 септември – 15 април, всеки ден 08:30 – 16:00
Лятно работно време: 16 април – 15 септември, всеки ден 09:30 – 17:00
Вход: безплатен
Достъпност: няма достъп с инвалидна количка
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Като Дрис: селото от банкнотата

Като Дрис – селото сред хълмовете между Лефкара и Троодос, Кипър

Като Дрис сред хълмовете
Снимка: Wikimedia Commons (Mboesch, CC BY-SA 4.0)

Името му буквално значи „Долният дъб“ и е толкова красиво, че някога ликът му е бил отпечатан върху старата банкнота от 1 кипърска лира. Освен нова порция красиви улички и традиционни каменни къщи, цветя и дръвчета, тук, в 300-годишна селска къща и съседната ѝ неокласическа сграда от 1937 г., е Музеят на пчелите и бродерията. Селото е известно и като родно място на Свети Неофит Затворник (Agios Neofytos) – един от най-известните кипърски светци и чудотворци. Неговата родна къща е оцеляла през вековете и стои гордо в селото, превърната в място за поклонение. Неговата история ви разказвам в Ден 4, при манастира „Свети Неофит“.

Неокласически къщи с балкони и червени порти по главната улица на Като Дрис, Кипър

Къщите на Като Дрис
Снимка: Wikimedia Commons (Mboesch, CC BY-SA 4.0)

Стар каменен казан в двор в село Като Дрис, Кипър

Старият казан в двора
Снимка: Wikimedia Commons (Mboesch, CC BY-SA 4.0)
Полезна информация
Музеят на пчелите и бродерията: официална страница във Visit Cyprus
Работно време: сряда – неделя 10:00 – 15:00, понеделник и вторник затворено
Вход: 2 €, за студенти 1 €
Телефон: +357 99 89 26 77 – часовете се менят, по-добре се обадете преди посещение
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Тохни: красота и тежка памет

Панорама на село Тохни с къщи от златист камък и цъфнали олеандри, Кипър

Тохни отвисоко
Снимка: Wikimedia Commons (Viaggiamocela, CC BY-SA 4.0)

Църквата „Св. св. Константин и Елена“, построена върху моста над река Василикос в село Тохни, Кипър

Църквата на моста
Снимка: Wikimedia Commons (Chris06, CC BY-SA 4.0)

Изградени от прочутия местен камък, къщите тук са в златисто-меден цвят. Най-голямата местна забележителност е една специална църква: „Св. св. Константин и Елена“. Тя е наистина зрелищен феномен, тъй като е изградена на моста, който свързва двете части на селото.

За любопитните

Кръстът на Тохни

Руините на средновековната църква „Тимиос Ставрос“ (Светия кръст) в село Тохни, Кипър

Руините на „Тимиос Ставрос“ (XII–XIV в.) срещу църквата на моста
Снимка: Wikimedia Commons (Chris06, CC BY-SA 4.0)

Света Елена е като червена нишка из Кипър – Ставровуни, Лефкара, а ето и Тохни: все места, които пазят частици от Честния кръст, свързани с нея. Легендата разказва, че църквата е основана от Св. Елена. Тя имала съновидение, в което ангел ѝ наредил да се построят мостът и първоначалната църква, в която да остави парче от Истинския Кръст Господен.

Откраднатият кръст

Фасадата на църквата „Св. св. Константин и Елена“ с аркада, камбанария и знамена в село Тохни, Кипър

Църквата „Св. св. Константин и Елена“
Снимка: Wikimedia Commons (Chris06, CC BY-SA 4.0)

Според легендата през 1318 г. латински католически свещеник дръзва да открадне чудотворния кръст. По време на буря в морето обаче се уплашва, връща се и го скрива в хралупата на рожково дърво, където по-късно го открива млад овчар. Латинският епископ на Фамагуста се усъмнил в истинността му и кръстът бил хвърлен в огън – но не изгорял. Според хрониките точно тогава кралица Алис, която онемяла, след като влязла в забранения за жени манастир Махерас, отново проговорила.

Селото е печално известно и с жестокото клане от 14 август 1974 г., когато в отговор на турската инвазия гръцки кипърски националисти от ЕОКА-Б екзекутират 84 мъже и непълнолетни момчета – кипърски турци. Днес джамията на селото, реставрирана през 2025 г. от двуобщностния комитет за културното наследство, и мюсюлманското гробище напомнят за тази история.

Плажът на Губернатора: белите скали

Белите варовикови скали на Плажа на Губернатора (Governor's Beach) над морето, между Ларнака и Лимасол, Кипър

Белите скали на Плажа на Губернатора
Снимка: Wikimedia Commons (Arnold Schott, CC BY-SA 3.0)

По време на британската колонизация на Кипър (до 1960 г.) един от британските губернатори на острова буквално се влюбил в това скрито заливче. Той си построил лятна резиденция точно на скалите над водата, за да бяга от задушната Никозия. Докато държавните дела чакали, Негово превъзходителство прекарвал по-голямата част от времето си, печейки се на слънце и плувайки в топлите води. Местните започнали да наричат мястото „Плажът на Губернатора“. Известен е с контраста, който природата е използвала тук – белите варовикови скали се спускат към черен вулканичен пясък, формирайки впечатляваща гледка.

Белите варовикови скали и малките заливчета на Плажа на Губернатора, Кипър

Скалите и заливчетата
Снимка: Wikimedia Commons (Dmitry Panov, CC BY 3.0)

Четейки за мястото, установявам, че тук има подводни гъби. Според легендата ловците от гръцкия остров Калимнос идвали тук и се гмуркали на брутални дълбочини без модерна екипировка, само с един камък за тежест, за да берат естествени гъби от морското дъно. Заливът е бил техният таен лагер за пречистване и обработка на стоката. Затова и част от плажа и днес се казва Калимнос.

Днес плажът е разделен на няколко зони. Освен организираната част с чадъри и плитка вода, между скалите има десетки миниатюрни, напълно скрити заливчета. Мястото е известно като една от полуофициалните нудистки дестинации на острова, където хората търсят пълно уединение. Точно над скалите пък се намират някои от най-добрите рибни ресторанти в района.

Контрастът между белите скали и тъмния пясък на Плажа на Губернатора, Кипър

Бели скали и тъмен пясък
Снимка: Wikimedia Commons (Dm Bsg, CC BY 3.0)

Златисти скали по залез над морето на Плажа на Губернатора, Кипър

Скалите по залез
Снимка: Wikimedia Commons (Dmitry Panov, CC BY 3.0)
Полезна информация
Разстояние: около 30 км източно от Лимасол
Достъп: свободен
Паркинг: край ресторантите над скалите; местата са малко – елате рано
Чадъри и шезлонги: под наем, само в организираната част
Храна: рибни ресторанти над скалите
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Лимасол: винената столица

Кей в морето пред небостъргачите и крайбрежието на Лимасол, Кипър

Лимасол откъм морето
Снимка: Unsplash (Sasha Cures)

Вторият по големина град и винената столица на острова е най-голямото пристанище и сцената на най-скандалните кралски интриги в Средиземноморието. Именно тук през 1191 г. Ричард Лъвското сърце се жени за Беренгария Наварска и тя е коронясана за кралица на Англия. Тук супермодерни стъклени небостъргачи и луксозни яхтени пристанища се издигат буквално върху руините на древни империи и пиратски сблъсъци. Старото пристанище се е превърнало в рибарски пристан, а районът около него също е напълно преобразен в невероятно красив туристически център. Красиво и спокойно, със зеленина, палми, синьо море, разкошни крайбрежни алеи – нищо чудно, че тук идват толкова много гости от цял свят.

Пристигаме сред най-шантавия дъжд, който съм преживявала някога. Духа отвсякъде и ей тук е моментът, в който шотландското ми шлиферче щеше да свърши идеална работа. Местният мол ни приютява и вместо да разглеждаме, пазаруваме. Какво друго да прави човек в това време, все пак? Местните не са никак впечатлени. В крайбрежните градове на Кипър (като Лимасол и Ларнака) има специални маркировки и табели за евакуация при цунами – нещо, което също другаде не съм виждала.

Снимките ми са от другия ден сутринта, когато стихиите бяха кротнали и все едно никога не ги беше имало. Тогава и разгледахме местата, които сега ви представям.

Лимасол Марина с яхтите и града по залез, гледка отгоре, Кипър

Марината по залез
Снимка: Pexels (Atlantic Ambience)

Дървен кей над морето в Лимасол, Кипър

Дървеният кей
Снимка: Pexels (Joan Costa)

Историческа православна църква на улица в Лимасол, Кипър

Църква в стария град
Снимка: Pexels (Павел Б)

Тюркоазено море, пясъчен плаж и скали край Лимасол, Кипър

Тюркоазеното море
Снимка: Unsplash (Yu Ko)

Котка, излегнала се пред къща в стария град на Лимасол, Кипър

Котка в стария град
Снимка: Unsplash (Tânia Mousinho)

Палмова алея край синьото море в парк Молос, Лимасол

Палмите на Молос
Снимка: личен архив

Стара кола, паркирана на улица в стария град на Лимасол, Кипър

Улица в стария град
Снимка: Unsplash (Stacey Zinoveva)

Покривите на Лимасол отгоре, Кипър

Лимасол отгоре
Снимка: Unsplash (Jaanus Jagomägi)

Хора се разхождат по крайбрежието на Лимасол, Кипър

По крайбрежието
Снимка: Unsplash (Sasha Cures)

За любопитните

Карнавалът на Лимасол

Участници в пъстри костюми и маски на карнавала в Лимасол, Кипър

Карнавалът в Лимасол
Снимка: Wikimedia Commons (Sergey Galyonkin, CC BY-SA 2.0)

Между другото, Лимасол е дом на най-стария, див и мащабен фестивал в Кипър. Провежда се в продължение на 10 дни преди Великденските пости, а корените му според местната традиция са чисто езически и идват от древните гръцки ритуали в чест на бога на виното Дионис. По време на британското управление е символ на социална анархия – всички задръжки падали за цели 10 дни: богаташи се смесвали с работническата класа, мъже се обличали като жени и звучали кантадес (серенади). Днес в грандиозния парад се включват над 50 000 души, а през 2015 г. карнавалът е вписан в Националния списък на нематериалното културно наследство на Кипър към ЮНЕСКО.

Вечеря и нощувка в Лимасол

Каменна къща със сини капаци, дървен балкон и цветен двор под палма в Лимасол

Къщата, в която бяхме отседнали в Лимасол
Снимка: личен архив

Каменен двор с голяма делва с мушкато в къщата за гости в Лимасол

Дворът на къщата ни в Лимасол
Снимка: личен архив

Времето никак не повлиява на доброто ни настроение и се отправяме за вечеря към едно чудно местенце: Dionysus Mansion. Елегантно място с чудесна храна, с много добро обслужване и отношение. Сам избираш колко да е приглушено осветлението, персоналът е максимално ненатрапчив и внимателен, а на изпроводяк дамата, която ни изпращаше, много сърдечно ни благодари, че сме били техни гости. За ресторанта е нужна предварителна резервация.

Сещам се още нещо полезно за Кипър: почти навсякъде по заведенията можеш да оставиш бакшиш с карта, което е супер удобно нещо.

Спим в традиционна къща, до която стигането си беше малко предизвикателство, дължащо се на кипърския лабиринт от тесни еднопосочни улички, с който вече сме свикнали. Сутринта дворът ни посреща абсолютно сух и красив, а слънцето сякаш намига и кани да пообиколим отново същия град, но окъпан в светлина.

Курион, Скалата на Афродита и Пафос

Ден 4 · ~100 км и ~2 ч шофиране · Лимасол → Курион → Храмът на Аполон Хилат → Oleastro (Аногира) → Петра ту Ромиу → пристанището на Пафос → манастир „Св. Неофит“ (нощувка в село над Пафос)

Гръко-римският театър в Курион с изглед към морето

Театърът в Курион
Снимка: личен архив

Замъкът Лимасол: сватбата на Лъвското сърце

Средновековният замък в Лимасол, в който се помещава Кипърският средновековен музей

Средновековният замък на Лимасол
Снимка: личен архив

Ново красиво и интересно място, Лимасол ни приема радушно. Изгубваме се из уличките му, за да стигнем до нещо забележително: средновековния замък с бая дълга история. Изграден е върху руините на раннохристиянска базилика и по-късна византийска сграда – вероятно първата катедрала на града и е преживял земетресения и пиратски набези. Издигнат е в края на XII век от Ги дьо Лузинян като бляскаво седалище на франкските рицари. През 1590 г. османците преустройват крепостта, като добавят дебели стени, готови да издържат на оръдеен обстрел, и превръщат подземните зали в затвор, който британците също ползвали чак до 1950 г. Днес замъкът е дом на Кипърския средновековен музей. Вътре има зали с оръжия и каменни надгробни плочи от времето на кръстоносците.

Готическата зала в замъка Лимасол с витрина на Кипърския средновековен музей

Готическата зала
Снимка: Wikimedia Commons (Chris06, CC BY-SA 4.0)

Каменните подземни зали на замъка Лимасол, използвани като затвор до 1950 г.

Подземията, превърнати в затвор
Снимка: Wikimedia Commons (Julian Lupyan, CC0)

Средновековна надгробна плоча от времето на кръстоносците в замъка Лимасол, Кипър

Надгробна плоча от времето на кръстоносците
Снимка: Wikimedia Commons (Julian Lupyan, CC0)

Стара маслина с усукан ствол и портокалови дървета в градината на замъка в Лимасол

Вековната маслина в двора на замъка
Снимка: личен архив

Каменна арка на входа към вътрешността на средновековния замък в Лимасол

През портата на замъка
Снимка: личен архив

За любопитните

Командария – виното на кралете

Лимасол и крепостта тук са свързани с Командария – виното на кралете.

Стар етикет на вино Командария „Свети Варнава“ от 30-те години на XX век, Кипър

Етикет на Командария от 30-те години на XX век
Снимка: Wikimedia Commons (обществено достояние)

Още от древността местните лозари по южните вулканични склонове на планината Троодос оставяли гроздето да се пече на палещото кипърско слънце по 7–10 дни, за да се концентрира захарта до краен предел. Гъстото, сладко слънчево вино, което правели от това грозде, тогава наричали „Кипърска нама“ (Cypriot Nama), или нектар – поне така е описано от Хезиод още около 700 г. пр. Хр. Името, което е популярно днес, „Командария“, е от XII век.

Сватбата на Ричард

Историята е повече от любопитна и включва крал Ричард Лъвското сърце. През пролетта на 1191 г. той плавал по път към Йерусалим, като изобщо не му и минавало през ума да превзема Кипър. Една буря обаче променила всичко. Корабът с бъдещата му булка Беренгария Наварска и сестра му Йоана заседнал край брега, а местният управник Исак Комнин се опитал да ги плени. Пристигайки с остатъка от флотата и войската си, разгневеният Ричард набързо обърнал везните и станал господар на острова. За да легитимира властта си пред местните, вдигнал грандиозна сватба в параклиса „Св. Георги“ в Лимасол, който тогава се намирал именно в крепостта.

Сватба без вино – не може. И тъй, както си му е ред, на тържеството местните сервирали именно своето прочуто сладко вино. Кръстоносците, свикнали на кисело, разредено европейско вино, останали в абсолютен шок от сладкото питие, което средновековните хроники описват като „течен мед в глинени кани“. Според преданието самият Ричард Лъвското сърце вдигнал бокала си, отпил и казал думите, превърнали се в рекламен слоган, оцелял до днес: „Това е Виното на кралете и Кралят на вината!“

От тамплиерите до Шампан

Замъкът Колоси край Лимасол – седалището на Великото командорство на рицарите йоанити, Кипър

Замъкът Колоси – Великото командорство край Лимасол
Снимка: Wikimedia Commons (AntonSieben, CC BY-SA 4.0)

Ричард продал острова на тамплиерите, а по-късно лозята около Колоси минали в ръцете на рицарите йоанити. Те започнали да произвеждат виното в големи количества, да го наливат в бъчви и да го изнасят за кралските дворове в цяла Европа. Кръстили го на името на своя щаб – Великото командорство: Командария, и така е познато и до днес.

Виното бързо се прочува, като дори печели едно от първите състезания за най-добро вино в света, организирано от френския крал Филип II Август в началото на XIII век. Местните предания разказват, че европейските аристократи толкова харесали командарията, че през същия век френският граф Тибо IV взима от Кипър резници от местните лозя и ги засажда в родината си. Твърди се, че точно тези насаждения поставят началото на световноизвестните лозя в региона Шампан във Франция.

Накратко за Командарията
  • Най-старото вино: смята се за най-старото наименувано вино в света, което все още се произвежда по същата технология.
  • Произход: защитено наименование за произход – прави се само в 14 села в региона Командария в Кипър.
  • Вкус и вид: сладко, плътно, с аромати на сушени плодове (стафиди, смокини), мед, подправки и ядки.
  • Производство: гроздето се бере късно и се суши на слънце, за да се концентрира захарта. Виното често е подсилено, с алкохолно съдържание около 15% или повече.
  • История: наричано „Кралят на вината“, печели първото записано състезание за вино, организирано от френския крал Филип II Август през XIII век.
  • Консумация: идеално е като десертно вино, често се сервира охладено към десерти с ядки, сушени плодове, сини сирена или просто самостоятелно.
Зад замъка: старата фабрика за рожков

Разположена буквално на гърба на Средновековния замък на Лимасол и на крачка от Старото пристанище, тази огромна каменна структура от 5000 кв. м крие история за невероятното богатство на Кипър, наричано някога „Черното злато“. През първата половина на XX век рожковът е бил основният износен продукт и се преработвал точно тук, в мелницата на една от най-влиятелните фамилии в Кипър – семейство Ланитис. Днес голяма част от комплекса, където някога се произвеждало черното злато, е реставрирана и превърната в културен център и малък музей. От плодовете се правели сиропи, сладкиши, лекарства, но и плаки за фотографски филми.

Старите машини на рожковата мелница Lanitis Carob Mill в Лимасол

Мелницата за рожков в Лимасол
Снимка: личен архив

Изсушени шушулки рожков – „черното злато“ на Кипър

Рожковът – „черното злато“ на Кипър
Снимка: Pixabay (PublicDomainPictures)

За любопитните

Рожковът: от шоколада до диамантите

Рожково дърво в Кипър

Рожково дърво в Кипър
Снимка: Pixabay (dimitrisvetsikas1969)

Рожковът (Ceratonia siliqua) е вечнозелено дърво от семейство Бобови, характерно за Средиземноморския регион. Растението е световноизвестно със своите ядливи, сладки шушулки, които от векове се използват като храна, естествен подсладител и лечебно средство.

Шушулките на рожкова съдържат богата палитра от хранителни вещества. Те са отличен източник на фибри, калций, желязо, витамини А и от групата В, както и мощни антиоксиданти (флавоноиди).

  • Заместител на какаото и захарта: Смлените на брашно (или на прах) рожкови шушулки имат почти толкова калории, колкото какаото, но съдържат минимално количество мазнини и са естествено сладки.
  • Без кофеин и теобромин: За разлика от шоколада и кафето, рожковът не съдържа стимулиращи нервната система вещества, което го прави идеален за деца, бременни и хора с чувствителност към кофеин.
  • Без глутен: Брашното е напълно безопасно за хора с цьолиакия или глутенова непоносимост.
  • Грижа за стомаха: Традиционно се използва за облекчаване на стомашно-чревни неразположения и регулиране на храносмилането.

Картина на кипърски художник: семейство бере рожков

Бране на рожков – кипърска наивна картина
Снимка: Pixabay (dimitrisvetsikas1969)

Рожковът е култивиран в Кипър още от древността и в продължение на векове е основен източник на препитание за местното население.

  • Сироп от рожков: В Кипър рожковото дърво се нарича тератсия, а гъстият тъмен екстракт, който се извлича от него – тератсомело (в Гърция – харупомело) или петмез.
  • Националното кипърско лакомство – пастели: Прави се от сгъстен сироп от рожков и е вид кипърски карамел. Меси се ръчно, докато промени цвета си до златистокафяв и придобие специфична дъвчаща текстура.

Освен като директен заместител на шоколада в сладкиши, кексове и напитки, рожковът има голямо индустриално значение:

  • Семената на рожкова съставляват около 10% от шушулката и от тях се извлича популярен сгъстител, стабилизатор и гелообразуващ агент, който е познат като Е410.
  • Произход: Той е напълно натурален и безопасен.
  • Приложение: Тъй като не позволява образуването на големи ледени кристали, е ключова съставка в масовия сладолед, както и в крем сирена, сосове, десерти и безглутенови печива.

Историческото наследство и мелниците в Лимасол

Именно Лимасол и Старата мелница за рожков са били основният център за преработка и износ. И до днес тук можете да видите оригиналните машини от началото на XX век, с които шушулките са били смилани, преди да отпътуват с кораби за Англия и цяла Европа – чак до Канада.

Модерното възраждане на отрасъла

След десетилетия на спад, днес Кипър активно възражда този поминък. Университетът на Кипър, съвместно с Института за земеделски изследвания към Министерството на земеделието, стартира мащабни иновативни проекти за засаждане на хиляди нови дръвчета. Целта е създаване на нови био продукти и козметика на базата на традиционното за острова „черно злато“.

0,2 гтежи едно семе – колкото един карат
~10%от шушулката са семена – суровината за Е410
50 000 тгодишен износ от Кипър около 1900–1910 г.
40 000нови дървета в проекта за възраждане

Любопитен факт: Произходът на думата, бележеща ценността на диамантите – „карат“

Още преди векове хората вярвали в нещо удивително: че всяко от семената на рожкова тежи точно колкото другите – около 0,2 грама. Заради това започнали да мерят скъпоценните камъни и златото, като на другата везна слагали именно семена от рожков. Затова и до днес съвременната мерна единица за тегло на скъпоценните камъни „карат“ идва точно от гръцката дума за растението рожков: кератион (κεράτιον).

Полезна информация
Кипърският средновековен музей (замъкът Лимасол): официална страница във Visit Cyprus
Работно време: понеделник – петък 09:00 – 17:00, събота и неделя 10:00 – 17:00
Вход: 4,50 €
Старата фабрика за рожков: официална страница във Visit Cyprus
Отворено: целогодишно
Вход: свободен
Къде: ул. „Василисис“, точно зад замъка
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Курион: театърът над морето

Колоните и руините на римската агора в Курион под синьо небе, Кипър

Римската агора на Курион
Снимка: Wikimedia Commons (A. Savin, Free Art License)

Разположен на внушителен 100-метров варовиков хълм и един от най-могъщите, богати и стратегически градове-държави в античната история на Кипър, Курион е контролирал най-важните морски пътища и плодородната долина на река Курис. Златното време на града е от I – IV век сл. Хр., когато римляните го преобразяват с грандиозни мраморни площади, монументални бани, театри и вили с подово отопление. Природата обаче има други планове: пет последователни земетресения сриват града, който през VII век е изоставен окончателно.

Днес е преустроен в удобен за обхождане обект. Не забравяйте да си вземете връхна дреха, ако сте в по-хладен сезон, защото горе си духа сериозно. Разглеждаме и Къщата на Евстолий, пазеща красиви мозаечни подове. Следва Гръко-римският театър, който през вековете назад е бил арена за гладиаторски боеве и лов на диви зверове. Днес е напълно реставриран и побира 3500 зрители. Съхранени са и останките от внушителната раннохристиянска епископска базилика, Римската агора и Нимфеума, както и още мозайки в Къщата на гладиаторите и Къщата на Ахил.

Каменна арка и маслина край раннохристиянската базилика в Курион, над морето

Край базиликата в Курион
Снимка: личен архив

Мозаечен под с риби и птица в Къщата на Евстолий в Курион, Кипър

Мозайката в Къщата на Евстолий
Снимка: Wikimedia Commons (Berthold Werner, CC BY-SA 4.0)

Раннохристиянската епископска базилика от началото на V век в Курион с морето зад нея, Кипър

Раннохристиянската базилика
Снимка: Wikimedia Commons (Carole Raddato, CC BY-SA 2.0)

Мозайката на Ктисис в Къщата на Евстолий в Курион, Кипър

Ктисис – мозайка в Къщата на Евстолий
Снимка: личен архив

Стъпалата на гръко-римския театър в Курион, Кипър

Театърът отблизо
Снимка: Wikimedia Commons (Karel Frydrýšek, CC BY-SA 4.0)

Подова мозайка с птици, риби и гръцки надпис в Къщата на Евстолий, Курион

Мозайките в Къщата на Евстолий
Снимка: личен архив

Руини и колони на агората в древния град Курион, Кипър

Агората на Курион
Снимка: личен архив

Гледка от скалите на Курион към плажа и морето

Гледката от Курион към морето
Снимка: личен архив
Полезна информация
Археологическият обект Курион: официална страница във Visit Cyprus
Зимно работно време: всеки ден 08:30 – 17:00
Лятно работно време: всеки ден 08:30 – 19:30
Вход: 4,50 €
Обща карта за обектите на Отдела за старини: 8,50 € за 1 ден, 17 € за 3 дни, 25 € за 7 дни
Облекло: вземете връхна дреха – на хълма духа силно
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Храмът на Аполон Хилат: богът на горите

Руини и колони в Светилището на Аполон Хилат, Кипър

Руините на светилището
Снимка: личен архив

Когато правех маршрута за Кипър, доста се чудех дали да дойдем тук. По снимките на мястото се виждаха общо взето две останали колони и няколко стълби – всъщност далеч не е само това, а и е точно по маршрута ни. Храмът на Аполон Хилат е на минути от Курион и е бил един от основните религиозни центрове на Кипър. Тук бог Аполон е бил почитан като Хилат, тоест богът на горите, от гръцката дума hyle (ὕλη), което буквално означава „гора“. В продължение на повече от 1100 години (от VIII в. пр. Хр. до IV в. сл. Хр.) милиони поклонници са идвали тук от цялото Средиземноморие. Преди да стъпят на Свещения път към храма, хората трябвало да минат през термите.

Стъпалата и колоните на храма на Аполон Хилат край Курион

Храмът на Аполон Хилат
Снимка: личен архив

Възстановените колони на храма на Аполон Хилат отблизо

Колоните на храма
Снимка: личен архив

Според легендите всеки смъртен, който дръзнел да докосне Свещения олтар на Аполон без разрешение, бил хвърлян от отвесните скали в бушуващото море. В комплекса имало и огромна палестра – покрита с пясък зона, където младежите са тренирали борба и бокс, за да прославят бога със силата си. Едно от земетресенията, срутили Курион – това от 21 юли 365 г. сл. Хр., слага край и на това светилище.

Пътека през Светилището на Аполон Хилат край Епископи

Пътеката през светилището
Снимка: личен архив

Котка до храст босилек в Светилището на Аполон Хилат край Курион

Котката в светилището
Снимка: личен архив
По пътя: маслиненият парк Oleastro в Аногира

Двор с маслинови дървета в парка на маслините Олеастро, Аногира

Паркът на маслините Олеастро
Снимка: личен архив

Пътьом се отбиваме до още нещо интересно, което бях планирала. Някогашният най-известен център за маслини в Кипър днес има нови стопани и определено не е в пълния си блясък, а е по-скоро разочароващ. Интересни са някогашните преси, но славата на мястото определено повяхва, и с право. Всичко е покрито не с лустро, а с паяжини и прах и скоро ще залезе изцяло. Жалко. Пътят до него обаче си беше много красив и живописен и изобщо, прекарваме си добре и без да сме в меката на маслините, която си представяхме.

Стара маслинова преса в парка на маслините Олеастро, Кипър

Старата маслинова преса в Олеастро
Снимка: личен архив
Полезна информация
Светилището на Аполон Хилат: официална страница във Visit Cyprus
Работно време: всеки ден, зимно 08:30 – 17:00, лятно до 19:30
Вход: 2,50 €
Обща карта за обектите на Отдела за старини: важи и тук
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Петра ту Ромиу: Скалата на Афродита

Петра ту Ромиу – Скалата на Афродита и тюркоазеното море

Петра ту Ромиу – Скалата на Афродита
Снимка: Wikimedia Commons (Diego Delso, CC BY-SA 4.0)

Шедьовърът на Ботичели представя нежната богиня в красива мида. Но древногръцкият поет Хезиод разказва съвсем различна история, в която Афродита се ражда от морската пяна около отрязаната плът на Уран (бога на небето), кастриран от сина си – титана Кронос. Зловещо, а?

Местните наричат тази скала „Петра ту Ромиу“, което буквално означава „Скалата на гърка“. Според средновековен епос, когато дивите арабски пирати (сарацини) нападат острова, византийският национален герой Дигенис изтръгва огромно парче скала директно от планината Троодос и го запраща в морето, смазвайки пиратските кораби на място. Ето ти оръжието на възмездието: точно голямата скала, която виждаш днес на плажа.

Според поверието който преплува три пъти обратно на часовниковата стрелка около Скалата на Афродита в полунощ, ще получи вечна младост, изумителна красота и истинска любов. Само дето никой не се е похвалил още с такива, а морето в този залив е ледено, морското дъно пропада рязко, а подводните течения са толкова силни и коварни, че катеренето по скалата е забранено, а плуването тук е силно непрепоръчително.

Скалата на Афродита (Петра ту Ромиу) по залез, Кипър

Скалата на Афродита по залез
Снимка: Wikimedia Commons (Rüdiger Stehn, CC BY-SA 3.0)

За любопитните

Черният камък на Афродита

Черният конусовиден камък, почитан като Афродита в светилището в Куклия (Палепафос), Кипър

Свещеният камък на Афродита от Палепафос
Снимка: Wikimedia Commons (Rjdeadly, CC BY-SA 4.0)

Между другото, в близкия храм на богинята в Куклия (древния Палепафос) древните поклонници не се молели на статуя на красива жена, а според преданията на черна скала (метеорит), излъчваща мистериозна енергия. В чест на Афродита там се е практикувала „свещена проституция“ – всяка девойка е била длъжна веднъж в живота си да се отдаде на непознат в пределите на храма срещу монета, за да получи благословията на богинята за плодовитост… О времена, о нрави! Както биха възкликнали някои…

Полезна информация
Достъп: свободен, по всяко време
Паркинг: безплатен, от другата страна на пътя; до плажа води подлез
Удобства: тоалетни, душове и павилион с храна до паркинга
Плажът: пясък, дребни камъни и скали; без спасители
Разстояние: около 25 км от Пафос
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Пафос: пристанището и замъкът

Крайбрежната алея с палми край пристанището на Пафос, Кипър

Крайбрежната алея на Пафос
Снимка: Unsplash (Erik Karits)

Най-малкият от големите градове в Кипър и в древността столица на острова в продължение на шест века, Пафос е като музей на открито. Той е толкова богат на съкровища, че древните му обекти са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Между другото, точно това е градчето, което харесахме най-много в цял Кипър. Много спокойно и красиво, с достатъчно старинна визия, но и типична средиземноморска атмосфера – определено бихме се върнали именно тук.

За разлика от Ларнака и Лимасол, които доста напомнят конгломерацията Слънчев бряг – Несебър – Равда, т.е. лабиринти от хотели и още хотели, тук нещата са някак по-спокойни, подредени и премиум. Има си симпатични къщи и ниски сгради от бял камък, цветя – като в Кипър те обикновено са във всякакви съдове и саксии, но традиционни градини по-скоро няма; кафенета, ресторантчета и морско безбрежие, което примамва да седнете и да се насладите на сладко нищоправене, взрени в морската шир с нещо вкусно в чаша или чиния пред вас – ако може и в компанията на любим човек.

Някогашният античен град (Неа Пафос) от края на IV век пр.н.е. е бил изцяло ограден от мощна крепостна стена с отбранителни кули и порти, като и до днес малка част от тях е запазена в археологическия парк и около него. На пристанището пък е старият византийски форт за неговата защита, по-късно замък на Лузиняните, разрушен от венецианците, който е в сегашния си вид от времето на османските гости тук: 1592 г. Някога използвана от британците като склад за сол, днес сградата е паметник на културата, отворен за посетители. Минаваме, снимаме и продължаваме – тъй като времето напредва и основните забележителности на Пафос затварят врати, се отправяме към нещо друго в близост: манастира „Свети Неофит“.

Крайбрежието на Пафос със синьото море, гледка отгоре, Кипър

Пафос отгоре
Снимка: Pexels (Atlantic Ambience)

Замъкът на Пафос до синьото море, Кипър

Замъкът и морето
Снимка: Pexels (Ivan Dražić)

Къща с дърво пред нея в стария град на Пафос, Кипър

Старият град на Пафос
Снимка: Unsplash (Nikolai Rubanov)

Яхти и рибарски лодки в пристанището на Пафос пред крепостта

Лодките пред крепостта
Снимка: личен архив

Ръждясало корабокрушение край скалистия бряг на Пафос, Кипър

Корабокрушението край Пафос
Снимка: Pexels (Rafal)

Бяла къща сред зелени дървета под синьо небе в Пафос, Кипър

Къща сред зеленината
Снимка: Unsplash (Datingscout)

Каменна пътека към вход с изглед към Средиземно море в Пафос, Кипър

Каменната пътека към морето
Снимка: Pexels (Filip Chmielecki)

Каменният мост към входа на крепостта на Пафос

Входът на крепостта на Пафос
Снимка: личен архив
Полезна информация
Замъкът Пафос: официална страница във Visit Cyprus
Зимно работно време: 16 септември – 15 април, всеки ден 08:30 – 17:00
Лятно работно време: 16 април – 15 септември, всеки ден 08:30 – 19:30
Вход: 2,50 €
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Манастирът „Свети Неофит“: килията в скалата

Енклистрата на Св. Неофит – изсечените в скалата килии и параклис на отшелника по залез, край Пафос

Енклистрата на Св. Неофит по залез
Снимка: личен архив

Чудих се дали да дойдем тук – или пък да посетим зоологическата градина, а може би пък просто да си починем с лакти на някоя маса на брега. В крайна сметка пристигаме. Още долу на паркинга ни посреща поредната порция дружелюбни котараци, които при това позират с радост. Тъй като денят е напреднал доста, освен нас има само още една двойка французи. Оказва се, че изборът ни е добър.

Скрит в зелена долина само на 9 километра северно от Пафос, манастирът „Свети Неофит“ е много интересно място. Историята разказва, че роденият през 1134 г. Неофит бил истински инат. Когато става на 18 години, родителите му му уреждат традиционен брак. Вместо да се примири обаче, той бяга тайно през нощта и намира убежище в манастир. Роднините му го откриват и го връщат насила, но той проявява такъв фанатичен отказ да се задоми, че накрая вдигат ръце и го оставят да стане монах.

Манастирът „Свети Неофит“ в зелената долина над Пафос, Кипър

Манастирът в зелената долина
Снимка: Wikimedia Commons (Rüdiger Stehn, CC BY-SA 2.0)

Каменната сграда на манастира „Свети Неофит“ с арковидни прозорци и вътрешния двор

Каменните сгради на манастира
Снимка: личен архив

Вътрешният двор на манастира „Свети Неофит“ с араукария, галерии и кладенец

Вътрешният двор с араукарията
Снимка: личен архив

Пухкав котак с топла козина позира на стената в двора на манастира „Св. Неофит“ край Пафос

Чуден котак с топло кожухче в Св. Неофит позира царски
Снимка: личен архив

Църквата на манастира „Свети Неофит“ с камбанарията и котка на каменния двор

Манастирската църква
Снимка: личен архив

Христос Вседържител – стенопис в Енклистрата на Св. Неофит край Пафос

Христос Вседържител в Енклистрата
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

Стенописи от XII век по свода на Енклистрата на Св. Неофит, Кипър

Сводът на Енклистрата
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

След като в Светите земи не намира духовен наставник, а опитът му да отплава за Мала Азия завършва с арест в пристанището на Пафос, през 1159 г. Неофит намира перфектната уединена скала в хълмовете над Пафос. С голи ръце и най-прости сечива той започва да копае живата скала. Издълбава малка пещера, в която си прави килия, малък параклис и копае дори собствения си гроб. Спял буквално на сантиметри от него, за да си напомня всяка секунда за своята тленност.

За любопитните

Светецът, който бягаше от славата

Мозайка над портата на манастира „Свети Неофит“: светецът между архангелите Михаил и Гавраил

Неофит между двата архангела – мозайката над портата
Снимка: личен архив

Пещерите на светеца крият едни от най-ценните византийски стенописи в света, нарисувани през 1183 г. от майстора Теодор Апсевдис. На стената е изрисуван самият Неофит, който е воден към небесата от два архангела – Михаил и Гавраил. Това е изключително рядък случай в християнското изкуство – светецът е поръчал и одобрил собствения си портрет, докато е бил още жив. Определено си заслужава времето заради уникалната енергия и история.

Страница от „Панегирикон“ – ръкопис със съчиненията на Св. Неофит Затворник, XIII век

Ръкопис със съчиненията на Неофит
Снимка: Wikimedia Commons (обществено достояние)

Дошъл тук в търсене на усамотение, от което и писателската му дарба се нуждаела. Напълно неграмотен до 18-годишната си възраст, впоследствие той става един от най-големите византийски писатели на епохата. Неговата хроника „За бедствията на Кипър“ от 1196 г. е безценен световен източник. В нея той описва Третия кръстоносен поход и бруталното завладяване на острова от Ричард Лъвското сърце. Но славата му на свят човек се разнесла бързо. Около скалата му започнали да се заселват ученици, а епископът на Пафос го принудил да ги ръководи. Бесен от факта, че тълпи от поклонници постоянно му досаждат и му искат благословия, Неофит измисля хитър план. Той изкопава втора пещера точно над първата, до която се стигало само с дървена стълба. Когато видел, че идват хора, той издърпвал стълбата нагоре и ги оставял да чакат долу с часове.

Килията и параклисът на отшелника Неофит, изсечени в скалата – стара снимка от 1888 г.

Килията и параклисът на Неофит през 1888 г.
Снимка: Wikimedia Commons (D. G. Hogarth, CC BY-SA 2.5)

Отива в царството Господне на преклонна възраст, но краят му е обвит в абсолютна мистерия, която сам режисира. Понеже фанатично мразел тълпите и материалния свят, оставя писмени инструкции да бъде погребан тайно в предварително издълбания от него гроб. Веднага след като тялото му е положено, монасите зазиждат входа на гробницата с каменна стена, за да не знаят поклонниците къде точно е той и да не нарушават уединението му. В продължение на повече от 500 години никой не знае къде са останките му. Едва през 1750 г. един монах, тръгнал да търси скрито съкровище, разбива тайно през нощта гроба в пещерата и открива нетленните мощи на светеца, които днес се пазят в ракла в голямата манастирска църква.

Полезна информация
Манастирът „Свети Неофит“: официална страница във Visit Cyprus
Зимно работно време: ноември – март, всеки ден 09:00 – 16:00
Лятно работно време: април – октомври, всеки ден 09:00 – 13:00 и 14:00 – 18:00
Вход: 2 € (Енклистрата и музеят)
Облекло: прилично, с покрити рамене и колене
Време за посещение: около час
Снимки: вътре в Енклистрата не се снима – наситете се на стенописите с очи
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Вечеря и нощувка над Пафос

Огън в каменна камина – уютна вечер в селска къща над Пафос, Кипър

Вечер край камината
Снимка: Unsplash (Stéphane Juban)

Спахме уж в Пафос, но всъщност на 10 км над него, в малко витиевато селце – в The Calopes Suites. Много яко място. Тъй като местният ресторант не работеше, дамата, която ни посрещна, ни упъти към този в съседното село, на 5 минути с колата. Беше чудно, все едно си на гости на близки хора. Единствените други хора в заведението освен нас бяха британска двойка, която разговаряше топло със семейството собственици на мястото за хапване. Всичко наоколо беше много приятно. Традиционните къщи от бял варовик, топлата вечер, вкусната храна – изобщо беше супер преживяване.

А като се прибрахме и запалихме камината – съвсем. Няма такъв аромат като на горящите маслинови дърва. Абсолютен разкош.

Пафос, локумът на Героскипу и винените села

Ден 5 · ~107 км и ~2,5 ч шофиране · Пафос (Археологическият парк и Царските гробници) → Героскипу (Агия Параскеви, Aphrodite Delights) → Панагия ту Синти → Арсос → Омодос → Лофу (нощувка)

Подземният двор с дорийски колони в Царските гробници, Пафос, гледан отгоре

Подземният двор с дорийските колони
Снимка: Pixabay (Walkerssk)

Като Пафос: мозайките на боговете

Белият фар на Пафос в Археологическия парк Като Пафос, Кипър

Фарът на Пафос
Снимка: личен архив

Сутринта отделихме за Археологическия парк Като Пафос и Царските гробници – и двата обекта са под егидата на ЮНЕСКО. Всъщност изобщо не са два мънички обекта, а доста голям терен за обхождане с много различни и интересни старини, затова е добре да сте с удобни обувки. Намират се на крайбрежието – и нищо чудно.

Днешният археологически парк Като Пафос някога е бил елитен римски квартал, където най-богатите са тънели в разкош. Къде другаде да е, освен на най-престижното място с панорамни гледки?

Главните местенца за обхождане са няколко, като няма определен ред, в който да ги посетите. Представете си, че буквално сте по уличките на древния квартал и сте поканени да се изгубите из тях.

Руините на древния град Неа Пафос в Археологическия парк Като Пафос, Кипър

Руините на Неа Пафос
Снимка: личен архив

Мозайка „Пирам и Тисба“ в Къщата на Дионис, Като Пафос

Пирам и Тисба – Къщата на Дионис
Снимка: личен архив

Мозайка „Федра и Иполит“ в Къщата на Дионис, Като Пафос

Федра и Иполит – Къщата на Дионис
Снимка: личен архив

Мозайка „Ганимед и орела“ в Къщата на Дионис, Като Пафос

Орелът на Зевс отнася Ганимед – Къщата на Дионис
Снимка: личен архив

Ловна сцена с тигър в Къщата на Дионис, Като Пафос

Ловна сцена с тигър – Къщата на Дионис
Снимка: личен архив

За любопитните

Къщите на богаташите

Къщата на Дионис

Мозайката „Първите, които пиха вино“ с двамата пияни овчари в Къщата на Дионис, Пафос

„Първите, които пиха вино“
Снимка: Wikimedia Commons (Wolfgang Sauber, CC BY-SA 3.0)

Тази разточителна вила е имала около 40 стаи, организирани около вътрешен двор. Собственикът, как иначе, е бил фанатичен почитател на виното и партитата и е декорирал дома си в съответствие с тази си страст. На пода в атриума мозайка изобразява популярен мит, разказващ как виното е стигнало до хората. Според него трогнатият от гостоприемството на Икарий (който го подслонил в дома си) Дионис решил да го възнагради с тайната на винопроизводството, дотогава непозната за смъртните. Първите консуматори на виното, натоварено в каруцата на Икарий, били двама овчари. Изобразени са на мозайката пияни до безсъзнание, с надпис над тях: „Първите, които пиха вино“. Митът обаче приключва злощастно: събуждайки се с ужасяващ махмурлук, овчарите решават, че Икарий ги е отровил, и го пребиват до смърт. Целта на мозайките? Всички гости да видят сцените, да се сетят за мита и той да положи основите за разговори и ново празненство.

Къщата на Тезей

Кръглата мозайка с Тезей и Минотавъра в лабиринта, Къщата на Тезей, Пафос

Тезей и Минотавъра в лабиринта
Снимка: Wikimedia Commons (Wolfgang Sauber, CC BY-SA 3.0)

Днес от нея е разкрит и експониран само малък фрагмент. Реално това е бил дворецът на римския проконсул с над 100 стаи. Днес е наречен на името на най-популярната мозайка вътре, която показва как Тезей разбива черепа на Минотавъра в лабиринта, докато Ариадна го гледа с обожание.

Още идеи

Какво още да видите в парка
Мозайките в Къщата на Айон в Като Пафос – Леда и триумфалното шествие на младия Дионис

Къщата на Айон – мозайките показват как Зевс, маскиран като лебед, съблазнява красивата Леда, и триумфалното шествие на младия Дионис.

Снимка: личен архив
Мозайката с Нарцис в Къщата на Дионис, Археологически парк Като Пафос

Нарцис в Къщата на Дионис – красивият младеж, влюбен в собственото си отражение във водата.

Снимка: личен архив
Елинистическа мозайка от речни камъчета със Сцила в Като Пафос

Елинистическата къща – показва как са живели богаташите, преди да дойдат римляните.

Снимка: личен архив
Руините на Римската агора на Неа Пафос с фара в далечината

Агората, Асклепионът и Малутена – руините на Римската агора (пазара), на Асклепиона (античната болница-храм) и на квартала Малутена.

Източник: Wikimedia Commons (Arjuno3, CC BY 4.0)
Фарът на Пафос, построен от британците през 1888 г.

Фарът – построен е през 1888 г. от британците, за да насочва корабите към пристанището на Пафос.

Снимка: личен архив
Одеонът от II век и фарът на Пафос в Археологическия парк Като Пафос

Точно под фара е Одеонът – полукръгъл театър от II век.

Снимка: Pixabay (dimitrisvetsikas1969)
Полезна информация
Археологическият парк Като Пафос: официална страница във Visit Cyprus
Зимно работно време: 16 септември – 15 април, всеки ден 08:30 – 17:00
Лятно работно време: 16 април – 15 септември, всеки ден 08:30 – 19:30
Вход: 4,50 €
Време за посещение: поне 2 – 3 часа; вземете шапка и вода, сянката е малко
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Царските гробници: градът на мъртвите

Дорийските колони във вътрешния двор на гробница в Царските гробници, Пафос

Между дорийските колони
Снимка: Pixabay (dimitrisvetsikas1969)

Следващата локация, която ни очаква, е малко смразяваща и разказва още от страховитите истории на някогашните народи. На около 2 км на север по крайбрежието, край кръстения на тях булевард Tomb of the Kings Avenue, се намират Царските гробници. Изсеченият в скалите некропол е бил мястото, където вечния си сън са спали супербогатите аристократи на Пафос. Историята е потресаваща и зловеща и включва банкети с трупове и пиене до зори.

Подземен двор с колони в Царските гробници край Пафос

Още един подземен двор
Снимка: Pixabay (dimitrisvetsikas1969)

Въпреки името на мястото, тук най-вероятно никога не е погребван цар. Монархията в Кипър е премахната още в края на IV в. пр. Хр. Кой лежи тук тогава? Комплексът е бил запазен за най-богатите хора на острова – висши държавни чиновници, аристократи и техните семейства. Когато някой от тях починел, той не бил просто заравян. Устройвали му задгробния живот в къща, подобна на тази, която приживе е обитавал, но под земята. Не просто го полагали там, а край него си устройвали шумни, многодневни пиршества. Вярвали, че ако няма парти с вино и печено месо, включително дарове за починалия, духът му ще се върне, за да ги преследва и да им вгорчи живота.

За да опазят обаче съкровищата, с които богаташите били погребвани, входовете към тези подземни домове били нарочно скромни и незабележими. Разбира се, никой не може да спре иманярите и още в древността и през Средновековието гробниците били опоскани. По-късно пострадали и от каменоделци, които вадели камък от скалите, а местните ги използвали за свои нужди.

За любопитните

Какво да търсите в гробниците

Гробница №3 – най-сниманата и величествена от всички. Виждате я и на снимките: квадратният ѝ вътрешен двор е заобиколен с колони в дорийски стил, а зад тях са нишите за ковчезите.

Кладенците в дворовете – имали ритуално значение: с вода от тях се измивали участниците в погребението. А в гробовете оставяли амфори с вино и вода като дар за поелите към отвъдното.

Гробница №4 – също с дорийски двор, но западната ѝ колонада е от квадратни стълбове, а в перваза над колоните личат местата за гредите на покрива.

Гробница №8 – най-загадъчната. В централната ѝ ниша вероятно е лежал много важен човек – може би все пак цар. Там са открити две каменни птици, вероятно орли – символът на Птолемеите.

Дорийският перистил на Гробница №3 в Царските гробници, Пафос

Гробница №3
Снимка: Wikimedia Commons (Stefan Bellini, CC0)

Стръмните стълби, водещи надолу към гробница в Царските гробници, Пафос

Кладенците в дворовете
Снимка: Wikimedia Commons (Stefan Bellini, CC0)

Колоните в двора на Гробница №4 в Царските гробници, Пафос

Гробница №4
Снимка: Wikimedia Commons (Stefan Bellini, CC0)

Изсечените ниши на Гробница №8 в Царските гробници, Пафос

Гробница №8
Снимка: Wikimedia Commons (Stefan Bellini, CC0)

Сводест коридор, изсечен в скалата, в Царските гробници, Пафос

Сводестият коридор
Снимка: Pixabay (dimitrisvetsikas1969)

Изсечени в скалата ниши и камери в Царските гробници, Пафос

Нишите в скалата
Снимка: Pixabay (dimitrisvetsikas1969)

Скални гробни камери по залез в Царските гробници, Пафос

Скалните камери по залез
Снимка: Pixabay (dimitrisvetsikas1969)

Входът на скална гробница в некропола Царските гробници, Пафос

Входът към подземния дом
Снимка: Pixabay (dimitrisvetsikas1969)
Полезна информация
Царските гробници: официална страница във Visit Cyprus
Зимно работно време: 16 септември – 15 април, всеки ден 08:30 – 17:00
Лятно работно време: 16 април – 15 септември, всеки ден 08:30 – 19:30
Вход: 2,50 €
Съвет: стълбите към гробниците са стръмни, а сянката е малко – удобни обувки, шапка и вода
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Героскипу: петте купола и локумът

Петкуполната църква „Агия Параскеви“ с камбанарията в Героскипу

„Агия Параскеви“ в Героскипу
Снимка: личен архив

Тъй като в Кипър основните неща за гледане и правене са плаж, посещение на църкви, наздравици и дегустация на кипърско мезе – в зависимост от сезона и часа на деня, часовникът ни показва точно време за още храмов туризъм, но този път съчетан с нещо сладко, което да отнесем и като подарък за народа вкъщи. Първо ни посреща църквата „Агия Параскеви“ от IX век. Тя е една от само двете на острова, решени като трикорабна базилика, увенчана с пет масивни купола, които, гледани отгоре, са с точната форма на кръст. Казват, че под църквата, посветена на Св. Параскева, лежат руините на езически храм, посветен на Афродита.

Героскипу, което означава „Свещената градина“, сочейки именно, че тук са били храмът и градината на богинята, крие и нещо друго интересно – точно до църквата е фирменият магазин на една от най-старите фабрики за локум в Кипър: Aphrodite Delights. Можете да опитате и да си купите какви ли не изкушения – от такива с вкус на рожков, до узо. Бизнесът е семеен, като има и обиколки на производството за любопитните. Лакомствата ще намерите и на летището, но, разбира се, на по-различни цени.

Магазинът на фабриката за локум Aphrodite Delights на площада в Героскипу

Aphrodite Delights – локумът на Героскипу
Снимка: личен архив

Стена със стари семейни снимки и мостри от локум в магазина Aphrodite Delights, Героскипу

Семейната история на локума
Снимка: личен архив
Полезна информация
Църквата „Агия Параскеви“: официална страница във Visit Cyprus
Работно време на храма: понеделник – събота 08:30 – 13:00 и 14:00 – 16:30, в неделя – при заявка
Вход в храма: свободен
Aphrodite Delights: официален сайт
Работно време на магазина: понеделник – петък 07:00 – 16:00
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Панагия ту Синти: манастирът в долината на Ксерос

Манастирът „Панагия ту Синти“ в долината на река Ксерос, Кипър

„Панагия ту Синти“
Снимка: Wikimedia Commons (Chris06, CC BY-SA 4.0)

Поемаме към планините Троодос. По пътя, в долината на река Ксерос (което буквално означава „Сухата река“), е изоставеният манастир „Света Богородица от Синти“ (Panagia tou Sinti). Основан е около XVI в. на място, лятото жулено от слънцето, а зимата – от бясната река, която редовно наводнявала светинята – както „Св. 40 мъченици“ в Търново. Реставрацията от 90-те е само с оригинални паднали камъни и древни строителни техники, като за този избор обектът печели престижната награда Europa Nostra.

Полезна информация
Манастирът „Панагия ту Синти“: официална страница във Visit Cyprus
Достъп: последните 3 – 4 км са по черен път, карайте бавно
Вход: свободен
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Омодос: виното на султана и Светия кръст

Манастирът „Тимиос Ставрос“ в Омодос, видян през каменна арка

Манастирът „Тимиос Ставрос“ (Светия Кръст)
Снимка: личен архив

Пътят минава през Арсос, едно от най-тихите и автентични винарски села, за да ни отведе в Омодос: звездата на региона Красохория (буквално „Винените села“).

За любопитните

Султанът, който пожела виното на Кипър

Султан Селим II, османска миниатюра на Накаш Осман от 1579 г.

Султан Селим II (миниатюра, 1579 г.)
Снимка: Wikimedia Commons (Накаш Осман, обществено достояние)

Според преданията, виното от Афамес (планинския връх над селото) било толкова изкусително, сладко и силно, че станало причина за военна инвазия: османският султан Селим II бил толкова пристрастен към питието, че решил да завладее острова заради него – и за нещастие на тогавашните му владетели венецианците, успява след близо едногодишна жестока обсада на Фамагуста. През 1571 г. Кипър става част от Османската империя за над 300 години. Селим обаче не се радва дълго на своята победа. Разказват, че три години след като може да се наслади на колкото си иска местно вино, пиян може би точно от него, докато гони една от наложниците си в хамама, подхлъзва се и предава Аллаху дух...

Централният площад на Омодос със сергии и магазинчета

Площадът на Омодос
Снимка: личен архив

Паркираме на паркинга над селото, като до нас спират и два автобуса с народ. Поемаме по витиеватите улички и след минути вече сме на централния площад. Обрамчен с кафета-винарни-места-с-по-нещо-за-хапване, от едното до трите в едно, те канят човек да поседне и да се отдаде на сладки дегустации на каквото му душа иска. Освен вино и зехтин, тук се прави и още нещо много специално: хлябът „Аркатена“ с мая от ферментирал нахут и ръчно плетената дантела Pipila.

Кафенета и винарни на площада в Омодос

Кафенетата на площада
Снимка: Wikimedia Commons (Mandic Milan, CC BY 3.0)

Калдъръмена уличка със сини врати и капаци в Омодос

Синьо и калдъръм
Снимка: личен архив

Стара винена бъчва-етажерка на улица в Омодос

Бъчвата – напомняне, че сме във винено село
Снимка: личен архив

Жена плете дантела пипила в Омодос

Пипила се плете и днес
Снимка: Wikimedia Commons (Dickelbers, CC BY-SA 3.0)

Ръчно плетена дантела „пипила“ от Омодос

Дантелата „пипила“
Снимка: Wikimedia Commons (Enric, CC BY-SA 4.0)

Обкованият в сребро кръст с реликви в манастира „Тимиос Ставрос“, Омодос

Кръстът с реликвите в „Тимиос Ставрос“
Снимка: личен архив

Насочваме се покрай безбройните сергии с какво ли не към манастира „Тимиос Ставрос“ (Светия Кръст), разположен в самото сърце на селцето. Според преданието е основан преди 4 в., след като мистериозен огън отвел местните в пещера, в която открили кръст. Той е дом не просто на още едно парче от Светия Кръст. Тук през 4 в. Света Елена оставя и още нещо: част от напоеното с кръвта Божия въже на Христос, с което според преданието римляните са вързали Исус за кръста на Голгота. Това е единствената подобна реликва, оцеляла до днес по света. В сребърна кутия в олтара на манастира се пази и черепът на Апостол Филип. На горния етаж на манастирското крило, в някогашните монашески килии, се намира църковният и исторически музей на Омодос, който също си струва да бъде видян. В манастира има и Музей на Националноосвободителната борба на Кипър срещу британската колониална администрация (1955 – 1959).

Арките във вътрешния двор на манастира „Тимиос Ставрос“, Омодос

Под арките на манастира
Снимка: Wikimedia Commons (Dickelbers, CC BY-SA 3.0)

Каменният вход на манастира „Тимиос Ставрос“ в Омодос

Входът на манастира „Тимиос Ставрос“
Снимка: личен архив

Иконостасът и полилеите в църквата на манастира „Тимиос Ставрос“, Омодос

Иконостасът на „Тимиос Ставрос“
Снимка: личен архив

Реликвата със Светото въже в манастира „Тимиос Ставрос“, Омодос

Реликвата със Светото въже
Снимка: Wikimedia Commons (Krupski Oleg, CC BY-SA 4.0)

Позлатеният ковчег с черепа на апостол Филип в манастира „Тимиос Ставрос“, Омодос

Ковчегът с черепа на апостол Филип
Снимка: Wikimedia Commons (Krupski Oleg, CC BY-SA 4.0)
Полезна информация
Омодос: официална страница на селото
Манастирът „Тимиос Ставрос“: страница на манастира; ноември – март 09:30 – 16:00, април – октомври 09:30 – 18:00; вход свободен, подходящо облекло
Паркинг: голям паркинг над селото, на няколко минути пеша от площада
Време за посещение: около 2 часа – с манастира, уличките и една дегустация
Какво да опитате: местно вино, хляб „Аркатена“, дантела Pipila
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Лофу: вечер край камината

Панорама на село Лофу с каменни къщи и керемидени покриви в Троодос

Лофу по залез
Снимка: личен архив

Каменната къща с камина и делва, в която нощувахме в Лофу

Нощувката ни в Лофу
Снимка: личен архив

Вечерта приближава. Лъкатушещите пътища ни водят из склоновете на планината Троодос, към Лофу. Малък паркинг в началото на селцето – архитектурен резерват е мястото, където оставяме колата и поемаме към къщата, в която ще отседнем тази вечер. Нарочно сме избрали такава с камина. Преди да я запалим обаче, отиваме да пообиколим наоколо.

Църквата „Панагия Хрисолофитиса“ в Лофу с гръцки знаменца

Църквата на Лофу
Снимка: личен архив

Уличките са супер мънички, тесни и стръмни. Нагоре-надолу ни водят из различни кътчета на Лофу, като църквата е от „нашата“ страна на селото, а отвъд моста има още много от красивите каменни къщи. Местни забележителности са и Музеят на народното изкуство и на пресата за маслини.

Тясна калдъръмена уличка с каменни къщи и цветя в село Лофу, Кипър

Уличките на Лофу
Снимка: личен архив

Желязната порта с каменни лъвове пред църквата в Лофу

Портата с лъвовете
Снимка: личен архив

Калдъръмена улица към камбанарията в Лофу и рижа котка на стената

Лофу и рижата котка
Снимка: личен архив

За любопитните

Лофу накратко

Панорама на село Лофу с църквата „Успение Богородично“ и планината Троодос

Лофу и планината Троодос
Снимка: Dimitris Vetsikas, Pixabay

Селото е създадено на скътано високо място в суровите планини, което местните избрали като убежище от набезите на арабските пирати. През 1392 г. кралят на Кипър Жак I официално подарява Лофу на брат си Жано де Лузинян. В началото на XX век, по време на британското управление, Лофу процъфтява като огромен производител на вино и бадеми. Населението надхвърля 500 души, а училището му е било пълно с деца. След Втората световна война обаче започва масова урбанизация. Хората изоставят каменистите ниви и се местят в Лимасол. Селото се обезлюдява, като в края на 80-те години тук живеят буквално само няколко възрастни овчари. Лофу се превръща в призрачно място, осеяно с рушащи се каменни къщи. Едва през последните години, благодарение на мащабна държавна програма за агротуризъм, собствениците се завръщат, реставрират къщите камък по камък и днес Лофу отново блести със старата си слава на архитектурно бижу.

Рижа и черна котка в каменен двор нощем в Лофу

Нощните пазачи на Лофу
Снимка: личен архив

Посред кратките минути на сумрака се отправяме към местната кръчма Agrovino, където да опитаме тукашния вариант на кипърското мезе. Таверната е оформена като уютна къща, като първо минаваме през стаята, където удобно на диван се е настанила дамата-матриарх на фамилията и гледа сериал. Водят ни по-натам, в съседно помещение, където ни настаняват до камината, сякаш прочели мислите ни за още от аромата на горящо маслиново дърво, моля. Вечерта отпред гостите изпраща стадо прехранени котаци, един от които ни съпровожда до къщата, в която сме отседнали. Дето се вика, за всичко са помислили.

Полезна информация
Паркинг: малък паркинг в началото на селото
Вечеря: таверна Agrovino – кипърско мезе край камината
Музеи: Музеят на народното изкуство и музеят на маслинената преса
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Сърцето на Троодос: икони, монаси и рисувани църкви

Ден 6 · ~96 км и ~3,5 ч шофиране (планински пътища) · Лофу → Меса Потамос → Троодос Геопарк → Троодитиса → Кикос → Трони → Панагия Трикукиотиса → Св. Йоан Лампадист → Панагия ту Мутула → Педулас (нощувка)

Манастирът Кикос в планината Троодос, Кипър – вътрешен двор с червени покриви

Манастирът Кикос
Снимка: Wikimedia Commons (Berthold Werner, CC BY-SA 4.0)

Меса Потамос: от литургии до коктейли и обратно

Водопадът Меса Потамос в планината Троодос, до манастира

Водопадът Меса Потамос – на няколко минути от манастира
Снимка: Anton Zelenov, Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0)

Манастирът „Свети Йоан Предтеча“ в Меса Потамос, скрит в гората

Манастирът в гората
Снимка: Wikimedia Commons (An. Antoniou, CC BY-SA 3.0)

Хубавите места са скрити на… ами, хубави места. Затова и очакваме да видим нещо точно такова в тези уютни горички, че и до малка река. Тук, скътано, е идеалното място не само да се слави Бог – като човек по-лесно чува неговия и вътрешния си глас, но и… за партита. Това място го доказва: манастирът „Свети Йоан Предтеча от Меса Потамос“ от 12 в. е изоставен от монасите през 1916 г., за да се превърне в луксозен планински ваканционен хотел. В продължение на близо четири десетилетия (до 1950 г.), там където преди са се пеели литургии, богатите британски колонизатори са пиели коктейли, танцували са и са почивали на хладно в планината.

За любопитните

Шпиони, бойци и изчезналата икона

Генерал Георгиос Гривас, водач на ЕОКА, 1967 г.

Генерал Георгиос Гривас (1967 г.)
Снимка: Wikimedia Commons (неизвестен автор, CC0)

В средата на XX век манастирът става арена на истинска шпионска драма. Разказват, че в началото на 50-те години той служи за тайно място за срещи между архиепископ Макариос III и генерал Георгиос Гривас. По време на партизанската война срещу британците (EOKA), изоставеният комплекс е бил главно скривалище за бойци и оръжие.

През 80-те години на XX в. пък от манастира изчезва чудотворната икона на Свети Йоан Кръстител. Изнесена нелегално от Кипър, тя е продадена на немски колекционер, който през 1996 г. я дарява на римокатолически музей за християнско изкуство в Германия. След мащабно разследване, международно разпознаване и тежки юридически битки от страна на Кипърската църква, иконата е официално спасена и върната обратно на нейния иконостас в Меса Потамос. През 1998 г. започва пълна реставрация, завършена през 2003 г. Днес Меса Потамос отново е действащ мъжки манастир, в който живеят малка група монаси, преместили се от прочутия манастир Махерас. Те следват строгия устав на Света гора (Атон) и се издържат изцяло от собствено земеделие, пчеларство и отглеждане на животни в планината.

Мястото е изключително тихо и спокойно, идеално за начало на деня, като много близо до манастира има и водопад.

Полезна информация
Манастирът „Свети Йоан Предтеча“: страница в All About Limassol
Вход: свободен; действащ мъжки манастир – подходящо облекло
Водопадът Меса Потамос: на около 400 м от манастира, по кратка пътека покрай реката

Наблизо: Геопарк Троодос – океанско дъно насред планината

Терасите на старата азбестова мина в Амиантос – Геопарк Троодос

Старата мина в Амиантос
Снимка: Wikimedia Commons (Xaris333, CC BY-SA 4.0)

Посетителският център, който разказва за планината, е като машина на времето, построена върху руините на изоставена азбестова мина и по-точно в реставрираното начално училище на изоставената мина Амиантос. Тук човек може да научи, че цялата планинска верига Троодос всъщност е офиолитов комплекс – парче от перфектно запазена океанска кора, формирана преди около 90 милиона години на 8000 метра под морското равнище. Мястото, което някога е било сцена на тежък добив на азбест, днес е заобиколено от ботаническа градина с банка за семена на изчезващи и ендемични видове. В интерактивните зали можете да видите възстановка на миньорска галерия от миналия век и пещ за топене на мед, с каквато Кипър е захранвал Бронзовата епоха в Средиземноморието.

Полезна информация
Посетителски център на Геопарк Троодос: официална страница
Работно време: понеделник – петък 09:00 – 16:00
Вход: 3 € за възрастни, 2 € за деца
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Манастирът Троодитиса: летящата кана и чудотворният колан

Вътрешният двор на манастира Троодитиса с църквата и монашеските сгради, Троодос

Вътрешният двор на Троодитиса
Снимка: jplenio, Pixabay

Тераси с овощни градини под манастира Троодитиса и гледка към планината

Терасите под Троодитиса
Снимка: личен архив

Разположен над терасирани земи на 1300 м надморска височина, Троодитиса също има интересна история. Според преданията, още през 8 в. по време на иконоборството в уединена пещера тук монах се укрива с една от 70-те свещени икони, нарисувани от евангелист Лука. Чак векове по-късно, местен овчар вижда сияние в планината и откриват свещения образ. Заради липсата на вода, местните не можели да решат, къде да започнат градежа на храма. Преданието разказва, че глинена кана се понесла във въздуха и се разбила в близка скала, от която бликнал извор – който и днес тече под самия олтар.

Пещерата край Троодитиса, в която според преданието монахът скрил иконата

Пещерата на иконата
Снимка: Wikimedia Commons (Rüdiger Stehn from Kiel, Deutschland, CC BY-SA 2.0)

Вътрешността на църквата в манастира Троодитиса с иконостаса

В храма на Троодитиса
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

Дворът на манастира Троодитиса с червените дървени балкони в Троодос

Манастирът Троодитиса
Снимка: личен архив

Освен чудотворната икона Панагия Троодитиса, покрита с обков от сребърни листа, тук се пази и друга светиня – свещеният колан на плодовитостта: плетен кожен колан, инкрустиран със сребро. Според преданията, бездетни жени се опасват с него по време на специална молитва от монасите. В комплект с иконата, той е популярен по тези места като помогнал на много жени да гушнат своята мечтана рожба. Имайте предвид, че тук е отворен само храмът, а вътрешните дворове и крила на манастира са забранени за посетители.

Полезна информация
Манастирът Троодитиса: страница във Visit Cyprus
Работно време на храма: всеки ден 09:00 – 12:00 и 14:00 – 16:00
Вход: само в църквата; манастирът е затворен за посетители
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Манастирът Кикос: птицата, пчелата и иконата зад завесата

Изглед отгоре към двора с арки и мозайки в манастира Кикос

Дворът на Кикос отгоре
Снимка: личен архив

Дворът на манастира Кикос с кладенеца и камбанарията

Манастирът Кикос
Снимка: личен архив

Кикос неслучайно е най-популярната и посещавана светиня в Кипър. Манастирът е огромен, а в сърцето му има нещо много специално – но за това след малко. Паркираме на един от опасващите го паркинги – има няколко, както и няколко входа – и влизаме. Вътре прилича на лабиринт, като манастирските крила са свързани с вътрешни дворове, стълби, има няколко църковни магазинчета и изобщо, вътре си е малко приключение, канещо на ваша лична мини Индиана Джоунс мисия.

Галерия с цветни стенописи и дървен парапет в манастира Кикос

Галерията със стенописите
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

Камелия с пъпки в каменна саксия в двора на манастира Кикос

Камелия в Кикос
Снимка: личен архив

Коридор със стенописи по сводовете в манастира Кикос

Сводовете със стенописи
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

Стенопис в Кикос, изобразяващ пристигането на чудотворната икона

Стенописът с пристигането на иконата
Снимка: Wikimedia Commons (SigTif, CC BY-SA 4.0)

Изображение в Кикос: свети Лука рисува Богородица

Свети Лука рисува Богородица
Снимка: Wikimedia Commons (Croquemort Nestor, CC0)

Главният вход на манастира Кикос с мозаечния портал

Главният вход на Кикос
Снимка: Wikimedia Commons (Oceco, CC BY-SA 3.0)

Но да караме подред. Според преданието, името на 1300-метровото възвишение, на което е кацнал едноименният манастир – Кикос, идва от мистична поличба. Казват, че в края на XI век, когато хълмът бил напълно див и безлюден, местните овчари започнали да чуват странна птица, която летяла над скалите и със силен, ясен глас повтаряла едно и също пророчество на гръцки: „Кик-кос, Кик-кос, хълм на Кик-кос! На това място ще израсне манастир! Златна господарка ще влезе в него и никога няма да го напусне!“ „Златната господарка“, безценната икона на Богородица с пищния обков, наистина по-късно пристига и се настанява тук.

Стенопис в Кикос: управителят Мануил Вутомитис удря отшелника Исая

Вутомитис и отшелникът Исая – стенопис в Кикос
Снимка: Wikimedia Commons (SigTif, CC BY-SA 4.0)

Та, легендата гласи, че някога си, след птицата-пророк, местният византийски управител Мануил Вутомитис се загубил в гората по време на лов и се натъкнал на отшелника Исая. Старецът отказал да говори с него и велможата го пребил и според преданието скоро след това се разболял от тежка болест. Осъзнавайки греха си, се върнал да проси прошка. Исая поискал само едно – управителят да донесе от Константинопол най-ценната светиня на Византия: иконата на Света Богородица, нарисувана от апостол Лука, докато тя е била жива. Император Алексий I Комнин първоначално отказал, но когато неговата собствена дъщеря се разболяла от същата болест, направил копие и предизвикал Исая с думите: „Ако си истински Божий човек, посочи оригинала!“. В този момент през прозореца влетяла пчела, която кацнала директно върху автентичната икона. Императорът се разплакал, признал поражението си и изпратил светинята в Кипър заедно с тонове злато за строежа на манастира.

За любопитните

Завесата на страха

Чудотворната икона на Богородица Кикотиса в обков, с покрито лице, в църквата на манастира Кикос

Чудотворната икона – лицето е скрито зад завесата
Снимка: Wikimedia Commons (обществено достояние)

Иконата се съхранява в храма, но тя е изцяло покрита с тежък, пищен сребърен и златен обков, а лицето ѝ е скрито зад плътна завеса. Смята се, че който дръзне да вдигне завесата и да погледне право в очите на Божията майка, ще бъде поразен от слепота. Според преданията през османския период местен мюсюлмански обущар се подиграл на християните и заявил, че завесата е просто плат. Той се опитал да я повдигне с ножа си. Легендата разказва, че в същия миг от иконата изскочил невидим пламък, който изгорил очите му, а ръката му останала парализирана до края на живота му.

Когато пък Кипър страдал от брутални суши и нашествия от скакалци, монасите изнасяли иконата на върха на планината, като тези, които я носели, били със затворени очи. Последният, който се осмелил, бил Александрийският патриарх Герасим през 1669 г. – и горчиво съжалил. Вдясно от чудотворната икона на Богородица и до днес на олтара има бронзова ръка – напомня за съдбата на турчин, който се опитал да си запали цигарата от едно от кандилата пред Дева Мария – и ръката му изсъхнала за секунди.

Манастирската съкровищница пази светини и мощи от цял свят. Музеят на манастира също е огромен и величествен и показва само част от богатствата на това обвито в мистерии и тайни свято място.

За любопитните

Златният разкош и връзката с България

Двуетажната галерия с арки и позлатени мозайки в манастира Кикос

Мозайките на Кикос
Снимка: личен архив

Манастирът е горял до основи четири пъти, но всеки път е възкръсвал все по-величествен. Днес тук всичко блести – десетки метри великолепни златни мозайки, пищни аркади, мраморни подове и безценни полилеи. Игумен на манастира от 1984 г. насам е митрополит Никифор, а неговата дясна ръка – икономът отец Максим, е с български корени по бащина линия.

Гравюра на двора на манастира Кикос от 1887 г.

Дворът на Кикос през 1887 г.
Снимка: Wikimedia Commons (Smith, 1887 – обществено достояние)

Позлатеният иконостас в църквата на манастира Кикос

Позлатеният иконостас
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)
Полезна информация
Манастирът Кикос: страница на музея във Visit Cyprus
Работно време: ноември – май 10:00 – 16:00, юни – октомври 10:00 – 18:00
Вход: манастирът – свободен; музеят – 5 €
Облекло: покрити рамене и колене; на входа дават шалове и поли
Снимки: вътре в храма не се снима
За вкъщи: в манастирския магазин – вино и зивания от собствената винарна на Кикос
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Трони: тронът на Богородица и гробът на Макариос

Каменната алея към параклиса на връх Трони край манастира Кикос, Кипър

Алеята към параклиса на Трони
Снимка: mari_di_ann, Pixabay

В Кикос като послушник своя духовен път започва най-влиятелният и противоречив лидер в модерната история на Кипър и пръв президент на страната и архиепископ – Макариос III. Неговият гроб се намира съвсем близо до манастира, на планинския връх Трони – буквално „Тронът на Богородица“. Качваме се на обветрената висина, обгръната в облаци. До върха се стига по изключително добре устроен асфалтов път, покрай който са разположени мозаечни пана, изобразяващи историята на християнството в Кипър.

Пътеката по билото към параклиса на връх Трони над Кикос

Пътеката към параклиса на Трони
Снимка: Wikimedia Commons (Hagai Agmon-Snir, CC BY-SA 4.0)

Точно тук някога монасите носели иконата на Божията майка и я поставяли на специален дървен трон, обърнат към небето, и отправяли молитви за дъжд. На някогашното място на дървения престол днес има мраморен такъв. Красивият параклис е украсен с пчели – в почит към преданието за пчелата, посочила на Исая истинската икона. Волята на Макариос да бъде погребан на Трони, „за да може духът ми да вижда целия Кипър, а очите ми да гледат към моя манастир“ – е спазена. Положен е в гробница, изсечена в планината, която и днес пазят военните.

Полезна информация
Трони: на около 3 км от манастира Кикос, по асфалтов път; свободен достъп
Гробът на Макариос III: под почетна стража – подходящо облекло и тишина

Манастирът „Панагия Трикукиотиса“: иконата за дъжд и сладките „за из път“

Каменната църква на манастира „Панагия Трикукиотиса“ край Продромос, Троодос

Църквата на манастира „Панагия Трикукиотиса“
Снимка: официален сайт на манастира

Село Продромос в планината Троодос през зимата, на около 2 км от манастира Трикукиотиса

Продромос – най-високото село в Кипър
Снимка: Aliosha Bielenberg, Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0)

В близост е и действащият женски манастир „Панагия Трикукиотиса“. Макар корените на манастира да са много древни и в миналото да е бил толкова голям и известен, колкото и прочутият манастир Кикос, през османския период запада, а в края на XVIII в. е изоставен. Истинското му възраждане започва през 1997 г., когато тук се заселват монахини.

Сърцето му е старинна църква, реставрирана през XVIII в. (1761 г.). Според легендите, в миналото манастирът е притежавал чудотворна икона на Богородица, за която се вярвало, че е нарисувана лично от Свети апостол Лука. През Средновековието, когато в Кипър настъпвала страшна суша, целият остров е идвал тук на литийни шествия с иконата, за да измоли дъжд. Днес я няма и никой не знае кога точно е изчезнала.

Монахините тук са известни в целия Кипър със своето гостоприемство и невероятно трудолюбие, като се грижат за свое стопанство, разположено сред огромни вековни кестенови и орехови дървета. Не просто ни оставят да разгледаме спокойно уютната и красива църква, но ни канят на кафе и ни пълнят торбичка сладки „за из път“. Изпращат ни с пожелания за safe travels и усмивки. Чудни дами, които непрестанно сновят напред-назад и работят. Не се и съмнявам, че след някоя и друга година мястото ще е още по-красиво.

Полезна информация
Манастирът „Панагия Трикукиотиса“: официална страница
Къде: на около 2 км от село Продромос, по пътя към Платрес
Празници: вторник от Светлата седмица и 15 август
От монахините: пчелен восък, сладка, сладкиши и розова вода
Проверете актуалното работно време преди посещение.
10-те рисувани църкви на ЮНЕСКО

Високо в планините Троодос са скрити десет малки византийски и поствизантийски църкви от списъка на ЮНЕСКО – с дървени покриви, които ги правят да изглеждат като планински къщички, и стенописи от XI до XVI век. Ние видяхме пет от тях (бордо на картата); другите пет са в източната част на планината – ако имате време. Подредили сме ги по долини – Марата, Солеа, Асину и Пицилия, – както ги групират и гидовете на място, защото така се обикалят.

Олимп · 1952 м Планините Троодос ← Пафос Никозия ↗ ↓ Лимасол С 41672310589 МаратаСолеаПицилия
  1. Долината Марата
  2. 1Св. Йоан Лампадист ↓Agios Ioannis LampadistisКалопанайотисСтенописи: XIII–XVI в.Първата рисувана църква на ЮНЕСКО, която видяхме✓ Видяхме

    Манастирът „Св. Йоан Лампадист“ в Калопанайотис, ЮНЕСКО

    „Св. Йоан Лампадист“, КалопанайотисСнимка: Wikimedia Commons (Ziegler175, CC BY-SA 3.0)
  3. 2Пресвета Богородица от Мутулас ↓Panagia tou MoutoullaМутуласСтенописи: 1280 г.✓ Видяхме

    Църквата „Панагия ту Мутула“ в Мутулас, ЮНЕСКО

    „Пресвета Богородица от Мутулас“, МутуласСнимка: Wikimedia Commons (Mercy, CC BY-SA 4.0)
  4. 3Архангел Михаил ↓Archangelos MichaelПедуласСтенописи: 1474 г.✓ Видяхме

    Църквата „Архангел Михаил“ в Педулас, ЮНЕСКО

    „Архангел Михаил“, ПедуласСнимка: Wikimedia Commons (Berthold Werner, CC BY-SA 4.0)
  5. Долината Солеа
  6. 4Св. Николай под покрива ↓Agios Nikolaos tis StegisКакопетрияСтенописи: XI–XIV в.✓ Видяхме

    Църквата „Св. Николай под покрива“ край Какопетрия, ЮНЕСКО

    „Св. Николай под покрива“, КакопетрияСнимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)
  7. 5Пресвета Богородица от Подиту ↓Panagia PodithouГалатаСтенописи: 1502 г.✓ Видяхме

    Църквата „Панагия Подиту“ в Галата, ЮНЕСКО

    „Пресвета Богородица от Подиту“, ГалатаСнимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)
  8. Асину, край Никитари
  9. 6Пресвета Богородица Форвиотиса (Асину)Panagia Forviotissa (Asinou)НикитариСтенописи: XII–XVII в.Ако имате време

    Църквата „Панагия Форвиотиса“ (Асину) край Никитари, ЮНЕСКО

    „Пресвета Богородица Форвиотиса“ (Асину), НикитариСнимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)
  10. Пицилия
  11. 7Пресвета Богородица ту АракосPanagia tou ArakaЛагудераСтенописи: 1192 г.Ако имате време

    Църквата „Панагия ту Аракос“ в Лагудера, ЮНЕСКО

    „Пресвета Богородица ту Аракос“, ЛагудераСнимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)
  12. 8Светият кръст на АгиасматиStavros tou AgiasmatiПлатанистасаСтенописи: края на XV в.Ако имате време

    Църквата „Ставрос ту Агиасмати“ край Платанистаса, ЮНЕСКО

    „Светият кръст на Агиасмати“, ПлатанистасаСнимка: Wikimedia Commons (rene boulay, CC BY-SA 3.0)
  13. 9Преображение ГосподнеMetamorfosis tou Sotiros (Agia Sotira)ПалехориСтенописи: XVI в.Ако имате време

    Църквата „Преображение Господне“ (Агия Сотира) в Палехори, ЮНЕСКО

    „Преображение Господне“, ПалехориСнимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)
  14. 10Светият кръстTimios StavrosПелендриСтенописи: XIV в.Ако имате време

    Църквата „Тимиос Ставрос“ (Светият кръст) в Пелендри, ЮНЕСКО

    „Светият кръст“, ПелендриСнимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

Манастирът „Свети Йоан Лампадист“: три църкви под един покрив

Манастирът „Свети Йоан Лампадист“ в Калопанайотис – общият дървен покрив над трите църкви, дървени балкони и цветя

„Свети Йоан Лампадист“ – трите църкви под един покрив
Снимка: Unsplash (Datingjungle)

Село Калопанайотис по склоновете на долината Маратаса, Троодос, Кипър

Калопанайотис в долината Маратаса
Снимка: Dimitris Vetsikas, Pixabay

По пътчета – предизвикателство за шофьор и вестибуларен апарат, тесни и с яка денивелация, наистина витиевати – слизаме към Калопанайотис. Селото кара човек да се чуди защо пък точно тук, по тия чукари, са решили някога да се заселят хората, че и домове и препитание да установят. Разположените етажирано по възвишенията къщи, фуникулярът, който свързва горните и долните махали заради хич не малката денивелация, реката долу – всичко е като от друг свят и самото село Калопанайотис е забележителност само по себе си. До църквата има уредени паркинги, интересното е да стигнете до тях 🙂

Изглед от село Калопанайотис към манастира „Свети Йоан Лампадист“ в долината Маратаса, Кипър

Манастирът, погледнат от Калопанайотис
Снимка: Zairon, Wikimedia Commons (CC BY-SA 4.0)

Скрит в живописната долина Маратаса срещу село Калопанайотис, този някогашен манастир е толкова ценен, че от 1985 г. е включен в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Защо е толкова уникален ли? Защото под един покрив тук се крият три напълно различни църкви.

  • Най-старата е „Свети Ираклидий“ (XI век), която крие един от най-старите дървени иконостаси в Кипър (вероятно от XIV–XV в.), изпъстрен с хералдически франкски лъв и византийски орел.
  • Век по-млад, от XII в., е параклисът „Свети Йоан Лампадист“, построен директно над гроба на светеца. По-късно той се срутва и през XVIII век бива почти изцяло издигнат наново.
  • От края на XV в. пък е Латинският параклис, добавен в северната част. Изпъстрен е с итало-византийски стенописи. Доказва религиозната толерантност на острова по онова време, когато православни и католици са се молели буквално под един покрив.
югТрите църкви под общия покривсевер

Каменна сграда с дървена веранда и стълби в манастира „Св. Йоан Лампадист“, Калопанайотис

Сградите на манастира
Снимка: личен архив

Стара дървена врата с маслинка в саксия в манастира „Св. Йоан Лампадист“

Вратата с маслинката
Снимка: личен архив

Дворът с дървени балкони и калдъръм в манастира „Св. Йоан Лампадист“, Троодос

Дворът на Лампадист
Снимка: личен архив

Горчиви портокали в двора на манастира „Свети Йоан Лампадист“

Горчивите портокали в двора на Лампадист
Снимка: личен архив

За любопитните

Мистичното и легендите: слепият светец с фенера

Византийски стенописи по куполите и арките в манастира „Свети Йоан Лампадист“, Калопанайотис, Кипър

Стенописите в манастира
Снимка: Croquemort Nestor, Wikimedia Commons (CC0)

Манастирът носи името на Свети Йоан Лампадист.

  • Легендата за изгубеното зрение: Роденият в близкото село Лампас (откъдето идва и Лампадист) младеж бил изключително красив и благочестив. Дъщерята на богат местен земеделец се влюбила в него и двамата се сгодили. Дълбоко в себе си обаче Йоан копнеел за монашески живот, отхвърлил брака и избягал в планината. Разгневените родители на девойката, според преданието, се обърнали към магьосник, който отнел зрението на Йоан, когато бил едва на 18 години.
  • Името „Лампадист“: Въпреки слепотата си, той приел съдбата си с огромно смирение и станал монах. Нощем излизал да се моли, носейки фенер (на гръцки lampada), за да показва пътя на другите, макар самият той да не виждал. Според друго тълкуване оттам идва прозвището му – „онзи, който носи лампата“. Отива си много млад, едва на 22 години.
  • Лечебните чудеса и мистичният гроб: Според преданията, след смъртта му, на гроба му започват да се случват чудеса, като мощите му според историите помагат при лудост, нервни разстройства и очни заболявания. И до днес черепът на светеца се съхранява в сребърен реликварий, поставен в ниша под североизточната арка на манастира. Стените около гроба му пък са покрити с подписи на хиляди поклонници, идвали тук през векове в търсене на изцеление.
Полезна информация
Манастирът „Свети Йоан Лампадист“: официална страница във Visit Cyprus
Църквата: септември – април 09:00 – 13:00 и 15:00 – 17:00; май – август 09:00 – 13:00 и 16:00 – 18:00
Вход: безплатен
Византийски музей: точно до манастира, около €1; понеделник – събота, в неделя почива
Празник на светеца: 4 октомври
Великден: в двора се пали традиционният огромен огън (ламбрадзия) – изживяването е магично
Проверете актуалното работно време преди посещение.

Пресвета Богородица от Мутулас: семейният параклис от 1280 г.

Село Мутулас, разположено по склоновете на планината Троодос, Кипър

Мутулас по склоновете на Троодос
Снимка: Dimitris Vetsikas, Pixabay

Църквата „Панагия ту Мутула“ с дървения покрив – обект на ЮНЕСКО в Троодос

„Панагия ту Мутула“
Снимка: Wikimedia Commons (RCLH, обществено достояние)

Само на няколко километра, в съседното планинско село Мутулас, ни посреща още една от изрисуваните византийски църкви на Троодос от списъка на ЮНЕСКО. Благодарение на запазения ктиторски надпис, знаем кога е завършена: през 1280 г. Построена е от местния благородник Йоан Мутулас и съпругата му Ирина, вероятно като частен семеен параклис. И до днес изображенията на дарителите могат да бъдат видяни на северната стена при олтара, а притворът е добавен по-късно, през XVI в.

Полезна информация
Църквата „Панагия ту Мутула“: страница във Visit Cyprus
Лятно работно време (16.04 – 15.09): вторник – събота 10:00 – 13:00 и 14:00 – 17:30; неделя 11:00 – 16:30
Зимно работно време (16.09 – 15.04): вторник – събота 10:00 – 16:30; неделя 11:00 – 16:30
Почивни дни: понеделник и официалните празници
Вход: безплатен
Проверете актуалното работно време преди посещение.

Виж всички 10 рисувани църкви на ЮНЕСКО

Педулас: черешите, изворът и Архангел Михаил

Селото Педулас на етажи по склона, с камбанарията на „Светия кръст“ и планините Троодос

Педулас и планините Троодос
Снимка: Wikimedia Commons (Marek Ślusarczyk / Tupungato, CC BY 3.0)

Пристигаме в Педулас. На минути е още една ЮНЕСКО църква: „Св. Архангел Михаил“ от 1474 г. Точно срещу нея е Византийският музей, пазещ икони от XII век. Има и малък етнографски музей.

Каменната църква „Архангел Михаил“ (1474 г.) със стръмния дървен покрив в Педулас, Троодос

Църквата „Архангел Михаил“ (1474 г.)
Снимка: RCLH, Wikimedia Commons (обществено достояние)

Стенописите от 1474 г. и дървеният покрив в църквата „Архангел Михаил“ в Педулас, ЮНЕСКО

Стенописите под дървения покрив
Снимка: Wikimedia Commons (Diego Delso, CC BY-SA 4.0)

Бялата църква с часовниковата кула в планинското село Педулас, Троодос

Църквата „Светият кръст“ в Педулас
Снимка: личен архив

И в това планинско селце всичко е на етажи и нива, като във високото е катедралата „Светият кръст“, която извисява бяла снага, увенчана с червен покрив.

Педулас е обграден с овощни градини, като всяка година тук се провежда Фестивал на черешата: цялото село ухае на сладко, а местните продават пресни череши, традиционни ликьори, пайове и сиропи. Нищо чудно, че се славят като дълголетници, което те отдават на планината, въздуха и чистия планински извор в селото.

Спим в красивия Aristotelio Boutique Hotel в Педулас. Единствен персонал там е млада дама от Непал, която споделя, че цели две години не си е ходила у дома... Мястото е много красиво, а закуската – до голямата камина в ресторанта.

Полезна информация
Църквата „Архангел Михаил“: страница във Visit Cyprus
Лятно работно време (16.04 – 15.09): вторник – събота 10:00 – 13:00 и 14:00 – 17:30; неделя 11:00 – 16:30
Зимно работно време (16.09 – 15.04): вторник – събота 10:00 – 16:30; неделя 11:00 – 16:30
Вход: безплатен; понеделник и официалните празници – затворено
Византийският музей: pedoulas.org.cy – лято 11:00 – 17:00, зима 10:00 – 16:00; понеделник почива
Фестивалът на черешата: всяка година през юни – програмата за 2026 г.
Проверете актуалното работно време преди посещение.

Виж всички 10 рисувани църкви на ЮНЕСКО

Каменни села и стари стенописи: от Какопетрия до Перистерона

Ден 7 · ~79 км и ~2 ч шофиране · Педулас → Какопетрия → Галата → Перистерона → към Северен Кипър

Борови гори и върхове в планината Троодос, Кипър

Планината Троодос
Снимка: Wikimedia Commons (Michal Klajban, CC BY-SA 4.0)

Какопетрия: Св. Николай под покрива

Църквата „Св. Николай под покрива“ (Агиос Николаос тис Стегис) край Какопетрия – ЮНЕСКО

„Св. Николай под покрива“
Снимка: личен архив

Ставаме рано зарана и тръгваме към Северен Кипър, като не пропускаме пътьом да отметнем още някоя и друга забележителност.

Поредното красиво селце ни посреща с къщи, които изглеждат така, сякаш са кацнали една върху друга край бреговете на двете планински реки, които се пресичат тук. На входа на старото село има огромен камък, който наричат „Камъкът на младоженците“. Според местна легенда, новобранците в брака трябвало да седнат на него за късмет в брачния живот. Не щеш ли обаче, един ден той се преобърнал и младите загинали. Казват, че това е възможна причина да кръстят селото именно Какопетрия – от Како Петри – „Лош камък“. Тук ни очаква поредна красива църква под егидата на ЮНЕСКО: „Св. Николай под покрива“ (Agios Nikolaos tis Stegis).

Защо се казва „под покрива“?

Стенописите в купола на „Св. Николай под покрива“ край Какопетрия

Стенописите в купола
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

Построена през XI век като основна църква (католикон) на византийски манастир, тя първоначално е имала класически купол. През XIII век обаче над оригиналната постройка е добавен втори, масивен дървен двускатен покрив с островърх профил, който да предпазва сградата от капризите на времето, и по-точно от мощните дъждове и снеговалежи в планината – затова и има вид на „къща“. Вътре е покрита с още красиви цветни стенописи, този път от XI до XIV век. Стигаме точно, когато група френски туристи излизат – ние влизаме.

Полезна информация
Св. Николай под покрива: официална страница във Visit Cyprus
Лятно работно време (16.04 – 15.09): вт – съб 10:00 – 13:00 и 14:00 – 17:30; нед 11:00 – 16:30
Зимно работно време (16.09 – 15.04): вт – съб 10:00 – 16:30; нед 11:00 – 16:30
Почивни дни: понеделник и официалните празници
Вход: безплатен
Къде: в долината Солеа, на около 5 км от Какопетрия
Проверете актуалното работно време преди посещение.

Виж всички 10 рисувани църкви на ЮНЕСКО

Галата: Пресвета Богородица от Подиту

Вековната маслина пред църквата „Панагия Подиту“ в Галата – ЮНЕСКО

„Панагия Подиту“ и вековната маслина
Снимка: личен архив

На минути, в съседното село Галата, което всъщност е свързано с Какопетрия, ни очаква още една ЮНЕСКО перла: „Пресвета Богородица от Подиту“. Построена е през 1502 г. като централна църква на малък манастир и както виждате на снимката, също като посестримата си в Какопетрия си има двускатен дървен покрив, който крие и храма, и притвора и ги пази от увреда.

Точно до нея е и църквата „Архангел Михаил“ (известна още и като Panagia Theotokos), която е само 12 г. по-млада – от 1514 г. Също прилича на планинска къщичка и пази още нещо интересно: не просто красиви старинни стенописи, а подписани такива – нещо, което рядко се среща в Кипър. Зографът е прочутият за времето си Симеон Аксентис. Неговият подпис и ликът на дарителя с цялото му семейство са запечатани над входа. Селото е истинска своеобразна мини Света Гора, като крие още две църкви – „Свети Созоменос“, също от XVI в., и „Панагия Одигитрия“ – главната селска църква, издигната през 1930 г.

Църквата „Архангел Михаил“ (Панагия Теотокос) от 1514 г. в Галата, Троодос

„Архангел Михаил“ (Панагия Теотокос)
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

Стенописът с дарителите и семейството им в църквата „Архангел Михаил“ (Панагия Теотокос) в Галата, 1514 г.

Дарителите и семейството им (1514 г.)
Снимка: Wikimedia Commons (обществено достояние)

Излизаме от „Пресвета Богородица“ и изненада – същата група французи влиза. Чакаме ги да излязат, за да отидем заедно и в съседната „Архангел Михаил“ – човекът с ключовете е един и няма как да е на две места едновременно. Докато изчакваме, шофьорът на туристическия автобус ни кани на зивания или командария – каквото ни се пие. Дегустаторът, както винаги, съм аз. Заговаряме се кой откъде е и за пореден път се уверяваме в чудното гостоприемство на местните.

Полезна информация
Панагия Подиту: официална страница във Visit Cyprus
Архангел Михаил (Panagia Theotokos): официална страница във Visit Cyprus
Лятно работно време (16.04 – 15.09): вт – съб 10:00 – 13:00 и 14:00 – 17:30; нед 11:00 – 16:30
Зимно работно време (16.09 – 15.04): вт – съб 10:00 – 16:30; нед 11:00 – 16:30
Почивни дни: понеделник и официалните празници
Вход: безплатен и в двете църкви
Посещение: ключът и за двете е у пазача на Подиту – „Архангел Михаил“ се отваря по уговорка с него
Проверете актуалното работно време преди посещение.

Виж всички 10 рисувани църкви на ЮНЕСКО

Перистерона: църква и джамия една до друга

Църквата „Св. Варнава и Иларион“ с петте купола в Перистерона

„Св. Варнава и Иларион“ в Перистерона
Снимка: Wikimedia Commons (rene boulay, CC BY-SA 3.0)

Напускаме Троодос и продължаваме към нещо друго, което ни е точно по път към Никозия: Перистерона. Тук византийската църква „Свети Варнава и Иларион“ от IX–X в. и османската джамия от XIX в. стоят буквално една до друга, разделени само от тясна уличка. Техният общ силует е толкова емблематичен, че е бил изобразяван на пощенски марки още по време на британското управление на острова, а по-късно и на банкноти – като символ на разбирателството между гръцките и турските кипърци.

Полезна информация
Св. Варнава и Иларион: официална страница във Visit Cyprus
Посещение: ключът е в кафенето до църквата
Почивни дни: официалните празници
Вход: безплатен
Проверете актуалното работно време преди посещение.

Слагаме край на тази част тук – защото следва Северен Кипър, нова глава от това пътешествие, която заслужава своя собствена цяла страница.

Северен Кипър: замъци, абатство и призрачен град

Ден 7 · част II · ~166 км и ~4,5 ч шофиране · КПП (Никозия) → замъкът Св. Иларион → Кирения → абатство Белапаис → Фамагуста и Вароша → Никозия (нощувка)

Пристанището и замъкът на Кирения (Гирне) в Северен Кипър

Кирения – замъкът и пристанището
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

Северен Кипър: отвъд границата

Пътят към Кирения под скалистите склонове на планината Пентадактилос в Северен Кипър

Първи впечатления от Севера
Снимка: личен архив

Минаваме границата. Чакаме около 20-ина минути, като на място се купува застраховка за 3 дни за колата. Времето е свъсено, пейзажът, редуващ всякакви сгради по безброй сокаци – познат ни от ходенията до Одрин и наоколо в Турция. Шофирането веднага се преобразява и изисква спазване на ориенталските прийоми, където по-добре да не даваш мигач в колелата, пазиш се, кръстиш се и хвърляш боб някой да не те отнесе във всеобщата какафония с дъх на традиционни дюнери. От британския ред се гмуркаме в гъста супа от мъгла, аромати, всякакви сгради, цветове, хора и автомобили. Чудна чудесия – пълен противовес на тъкмо напуснатата част от острова зад нас.

Полезна информация
Граничен пункт: паспорт или лична карта
Застраховка за колата: купува се на гишето на границата, минимум за 3 дни – около €20 (+ €5 за допълнителен шофьор)
Внимание: покрива само гражданска отговорност – каското от фирмата за коли под наем не важи на север
Проверете актуалните цени преди пътуването си.

Свети Иларион: замъкът в мъглата

Замъкът „Св. Иларион“ на скалистия връх над Кирения

Замъкът „Св. Иларион“
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

Пред нас се извисяват склоновете на Пентадактилос – „Пет пръста“, известна още и като планината Кирения. Турците ѝ викат Бешпармак – което също значи пет пръста. Това е друга особеност на това сюрреалистично място – всичко си има по две имена – едно на гръцки, едно на турски. Та, обратно на Петте пръста – именно на нея са кацнали замъците Свети Иларион, Буфавенто и Кантара, за които си говорихме в историята на Кипър. Построени като наблюдателни и отбранителни крепости със сигнализация една към друга, те и днес разказват истории от старо време. Отправяме се към първата от тях – Свети Иларион, сравняван често с Дисни замък. Започваме изкачването и тъкмо минаваме покрай турските военни и мъглата става толкова гъста, че пет пръста не вижда човек пред себе си. И затова обръщаме на съседния паркинг срещу военната база и поемаме обратно надолу.

За любопитните

Какво остана скрито в мъглата: Св. Иларион

  • ПроизходЗамъкът носи името на Свети Иларион, който според преданието живее като отшелник в скална пещера на върха. Според едни това е Иларион Велики (IV век), основателят на монашеството в Палестина, починал в Кипър; според други – по-късен отшелник, избягал от Светите земи след арабските завоевания през VII век. По-късно около гроба му е построен византийски манастир.
  • ФортификацияВ края на XI век византийците изграждат крепостта – заедно с Кантара и Буфавенто – заради постоянните арабски пиратски набези.
  • Златен векПо време на управлението на френската династия на Лузиняните (XII–XV век) замъкът е разширен и превърнат в кралска лятна резиденция и непревземаема крепост.
  • УпадъкСлед XIV век новите оръжия правят планинските крепости безполезни и замъкът е изоставен. Венецианците събарят част от укрепленията, за да не попаднат в ръцете на врага, и съсредоточават отбраната в крайбрежните Кирения и Фамагуста.

Кулите на замъка „Св. Иларион“ над Кирения и Средиземно море

Кулите над Кирения
Снимка: Wikimedia Commons (Dickelbers, CC BY-SA 3.0)

Зидовете му следват извивките на планината и формират внушителен силует, който смирява. Нагоре, надолу, камъните чертаят някогашно място, обитавано от хора, вдигнато върху стръмни зъбери. Нищо чудно, че сочат точно тази крепост като вдъхновението на Уолт Дисни за замъка от „Спящата красавица“. Замъкът е разделен на три нива, иска добри обувки и воля и кани да разгледате външния двор, след него царския сектор и руините на византийската църква „Свети Иларион“ от края на XI век, голямата манастирска трапезария, кралските зали и казармите и най-горе Цитаделата с частните покои на кралското семейство на Лузиняните. До нея някога водела само една укрепена тясна стълба. Тук са известните изящни готически „Прозорци на кралицата“, от които се разкрива спираща дъха панорамна гледка към град Кирения (Гирне) и Средиземно море.

Готическият „Прозорец на кралицата“ в замъка „Св. Иларион“ с гледка към крайбрежието на Кирения

„Прозорецът на кралицата“
Снимка: Unsplash (AyEh)

Замъкът „Св. Иларион“ върху скалистите зъбери на планината Пентадактилос

Замъкът върху зъберите на Пентадактилос
Снимка: Wikimedia Commons (Wikiolo, CC BY-SA 3.0)

Крепостните стени на „Св. Иларион“ следват извивките на планината

Стените по извивките на планината
Снимка: Wikimedia Commons (Dickelbers, CC BY-SA 3.0)

Главната порта и крепостните стени на долния двор на замъка „Св. Иларион“

Главната порта на долния двор
Снимка: Wikimedia Commons (Chris06, CC0)

Входът към кулата на принц Жан в замъка „Св. Иларион“

Входът към кулата на принц Жан
Снимка: Wikimedia Commons (Josef Moser, CC BY-SA 4.0)

Изсеченият в скалата проход в замъка „Св. Иларион“

Проходът в скалата
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

Руините на византийската църква „Свети Иларион“ от края на XI век в замъка „Св. Иларион“

Руините на църквата „Свети Иларион“
Снимка: Wikimedia Commons (Chris06, CC BY-SA 4.0)

Голямата трапезария в замъка „Св. Иларион“

Голямата трапезария
Снимка: Wikimedia Commons (Josef Moser, CC BY-SA 4.0)

Площадката на върха на замъка „Св. Иларион“ – горният двор с Цитаделата

На върха – горният двор
Снимка: Wikimedia Commons (Josef Moser, CC BY-SA 4.0)
Полезна информация
Замъкът Св. Иларион: официален сайт на Службата за антики (eemd.gov.ct.tr)
Лятно работно време (01.04 – 31.10): всеки ден 09:00 – 18:30, последен вход 17:30
Зимно работно време: съкратено – проверете преди посещение
Вход: около 150 TRY (цените в лири се менят често) / човек
Пътят: минава покрай военна база – снимането там е забранено
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.
Трите замъка на Петте пръста

Ето какво да знаете, ако решите да ги видите – разстоянията са от Св. Иларион.

Св. Иларион~725 м н.в.Буфавенто~940–960 м н.в.Кантара~600–700 м н.в.сигнали от връх на връх← западизток →Пентадактилос – „Пет пръста“

Поглед отгоре към долния замък Буфавенто

Поглед отгоре към долния замък Буфавенто
Снимка: Wikimedia Commons (Josef Moser, CC BY-SA 4.0)
БуфавентоBuffavento
~940–960 м н.в.~34 км · ~50–55 мин от Св. ИларионТрудно · ~600 стъпала

Пътят е доста тесен, на места стръмен и с остри завои, като последният участък е разбит асфалт и черен път. Паркингът е в подножието, откъдето ви очаква стръмно изкачване, тъй като замъкът е кацнал на отвесна скала. Името му означава „Предизвикващ ветровете“ – горе винаги духа силно.

Входът на долния замък Буфавенто

Входът на долния замък Буфавенто
Снимка: Wikimedia Commons (Josef Moser, CC BY-SA 4.0)

Пътеката нагоре към горния замък Буфавенто

Пътеката нагоре към горния замък Буфавенто
Снимка: Wikimedia Commons (Josef Moser, CC BY-SA 4.0)

Гледката от замъка Буфавенто към равнината

Гледката от замъка Буфавенто към равнината
Снимка: Wikimedia Commons (Franco Pecchio, CC BY 2.0)

Замъкът Кантара отвисоко, върху билото над полуостров Карпас

Кантара отвисоко
Снимка: Wikimedia Commons (Berkeakyuz, CC BY-SA 4.0)
КантараKantara
~600–700 м н.в.~78 км · ~1 ч 30 мин от Св. ИларионПо-лесно · кратко изкачване

Макар да е най-далеч, до него се стига по сравнително по-хубав и панорамен крайбрежен път, преди да започне изкачването към планината. Той е най-ниско и изкачването от паркинга до руините е по-кратко и лесно в сравнение с другите два. Според мнозина в ясен ден от него се вижда морето от двете страни на полуострова.

Замъкът Кантара на скалистия връх над полуостров Карпас

Замъкът Кантара на скалистия връх над полуостров Карпас
Снимка: Wikimedia Commons (George Groutas, CC BY 2.0)

Руините на замъка Кантара и гледката към морето

Руините на замъка Кантара и гледката към морето
Снимка: Wikimedia Commons (LukaszKatlewa, CC BY-SA 3.0)

Стените и кулите на замъка Кантара

Стените на Кантара
Снимка: Wikimedia Commons (Dickelbers, CC BY-SA 3.0)

Кирения (Гирне): подковата на старото пристанище

Кирения отвисоко – крайбрежието с амфитеатъра, църквичката на носа и замъкът вдясно

Кирения отвисоко – амфитеатърът, крайбрежието и замъкът
Снимка: Pexels (Tolga Aslantürk)

Тук вече е гъмжило от хора – и има защо. Разположена в подножието на планината и крайбрежието на Средиземно море, Кирения е красиво място с романтична атмосфера със специфично лустро. Сърцето на града, изпълнено с туристи, е старото пристанище и районът край него. Вълните се разбиват в брега и вдигат пръски нагоре. Деца тичат наоколо, а гларуси опяват атмосферата с нестройните си трели, разказващи за вечен или поне много трудно утолим глад.

Старото пристанище на Кирения в подножието на планината Пентадактилос

Кирения в подножието на планината
Снимка: Unsplash (Katerina Bot)

Някога сградите наоколо са били основно складове за рожков, а днес продължават службата си като кафенета, ресторанти и хотели. От рибарски лодки до луксозни яхти, тук има флотилия разнообразни мореплавателни съдове, а над всичко в единия край на пристанището стърчи замъкът на Кирения.

Замъкът на Кирения над старото пристанище с яхти и лодки

Замъкът на Кирения и старото пристанище
Снимка: Unsplash (Katerina Bot)

Някога крепост на византийците, укрепена по-късно от венецианците, за да издържа на артилерийски обстрел, днес постройката е дом на Музея на корабокрушението и на един от най-старите открити кораби, заедно с товара си: гръцки търговски кораб от IV век пр.н.е.

Две котки, свити на плетен стол на пристанището в Кирения

Котките на пристанището
Снимка: Unsplash (Ben Iwara)

Рибарска лодка на кея в старото пристанище на Кирения, с кулата на замъка в дъното

Рибарска лодка в старото пристанище
Снимка: Unsplash (Ben Iwara)

Крайбрежната алея с палми в Кирения (Гирне) в бурен ден

Крайбрежието на Кирения
Снимка: личен архив

Замъкът на Кирения и вълноломът на пристанището, заснети отвисоко

Замъкът и вълноломът отвисоко
Снимка: Pexels (Tolga Aslantürk)

Замъкът на Кирения отгоре – стените, бастионите и пристанището до тях

Замъкът на Кирения отгоре
Снимка: Pexels (Tolga Aslantürk)

Старото пристанище на Кирения с лодки и замъка в дъното

Старото пристанище на Кирения
Снимка: личен архив

Старата каменна митническа сграда на пристанището в Кирения

Старата митница на пристанището
Снимка: личен архив
Полезна информация
Замъкът и Музеят на корабокрушението: официален сайт на Службата за антики
Лятно работно време: 08:00 – 19:00, последен вход 18:00
Зимно работно време: по-кратко – проверете преди посещение
Вход: около 150 TRY (цените в лири се менят често) (един билет за замъка и музея)
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Белапаис: абатството на красивия мир

Готическата църква с камбанарията и портокаловите дървета в абатството Белапаис, Северен Кипър

Абатството Белапаис
Снимка: личен архив

Само на 5–6 км югоизточно от Кирения, в красиво едноименно планинско село с тесни улички, извиващи се по склоновете на Пентадактилос, се намират руините на разкошен манастир – шедьовър на готическото изкуство. Основан е през XII–XIII век от френски монаси-августинци, избягали от Йерусалим след превземането му от Саладин. Дори малкото останало от него показва какъв величествен комплекс някога се е издигал тук.

Носи името Белапаис – Abbaye de la Belle Paix, „Абатството на красивия мир“. Наричали са го и „Бялото абатство“ заради белите одежди, които са носили монасите премонстратинци. Днес е едно от най-красивите и романтични места в Северен Кипър.

Готическите арки на кръстатата галерия и кипарисите в абатството Белапаис

Готическите арки на Белапаис
Снимка: личен архив

Паркираме на малкия паркинг току до каменните стени и поемаме покрай тълпите, снимащи се за инстаграм. И как няма – мястото е наистина специално, като панорамите са зашеметяващи – и към зеленината и каменните сводове и стени, и към морето.

Роза-прозорецът на трапезарията в Белапаис и гледката към Кирения и морето

Гледката от Белапаис към Кирения
Снимка: личен архив

Някога изключителният британски романист, драматург и есеист Лорънс Дъръл (прочут с тетралогията „Александрийски квартет“) е живял тук и описва Белапаис в известната си книга „Горчивите лимони на Кипър“.

Готическа арка с кипариси в двора на абатството Белапаис

Арките и кипарисите
Снимка: Pexels (B.S. GÜLEŞAN)

Готическата арка с каменна дантела в кръстатата галерия на Белапаис

Каменната дантела на галерията
Снимка: Pexels (Zeynep Altunkaynak)

Кръстатата галерия на Белапаис – редица готически сводове и сенки

Кръстатата галерия
Снимка: Pexels (Ata Ebem)

Входната кула с машикули и портала на абатството Белапаис

Входната кула на Белапаис
Снимка: личен архив

Кипариси и готическите арки на кръстатата галерия в абатството Белапаис

Кипарисите в двора
Снимка: личен архив

Дърворезбованият иконостас в църквата на абатството Белапаис

Иконостасът в църквата
Снимка: личен архив

Готическата трапезария на абатството Белапаис с ребрести сводове и роза-прозорец, днес концертна зала

Трапезарията – днес концертна зала
Снимка: личен архив

Високите каменни стени на Белапаис, кипарис и арка към градината

Стените на абатството
Снимка: Pexels (Ata Ebem)
Полезна информация
Абатството Белапаис: официален сайт на Службата за антики
Лятно работно време: 08:00 – 19:00, последен вход 18:00
Зимно работно време: по-кратко – проверете преди посещение
Вход: около 150 TRY (цените в лири се менят често)
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Фамагуста: градът на Отело и Вапцаров

Готическата фасада на катедралата „Св. Николай“, днес джамия Лала Мустафа паша, във Фамагуста

Катедралата „Св. Николай“ – джамия Лала Мустафа паша
Снимка: личен архив

Види ли човек Фамагуста (на гръцки: Αμμόχωστος / Амохостос, на турски: Gazimağusa), може да си представи романтичните мечтания за приключения на екзотични места на всеки, попаднал по тези земи.

„Ти помниш ли морето и машините
и трюмовете, пълни с лепкав мрак?
И онзи див копнеж по Филипините,
по едрите звезди над Фамагуста?“

Вапцаров, „Писмо“ до свой приятел от Морското училище, с когото заедно са плавали из Средиземно море с мечти за далечни дестинации – преди да уседнат на сушата в „капана на живота“… Самият Вапцаров минава през Фамагуста през 1932 г. като курсант на учебен кораб.

Градът е истинска мистификация, в която исторически пластове, привидно несъвместими един с друг, някак са се сместили и битуват заедно. След падането на Акра и Светите земи под властта на мамелюците, някъде къмто 1291 лето Господне, Фамагуста се превръща в най-важното християнско пристанище в Близкия изток и натрупва приказно богатство.

Катедралата „Св. Николай“ (джамията Лала Мустафа паша) във Фамагуста, видяна през старинна каменна арка

Катедралата през старата арка
Снимка: Pexels (Ata Ebem)

За любопитните

Приказното богатство на Фамагуста

Според легендата градът бил толкова богат, че благородниците поръчвали златни нашийници за ловните си кучета, а търговците поръчвали строежа на църкви като символ на престиж. Може би и затова някои източници твърдят, че във Фамагуста имало точно 365 храма – по един за всеки ден от годината. Перла сред тях е разкошната готическа катедрала „Свети Никола“, която днес е може би най-странната джамия в света. И как иначе – някогашният храм е строен като копие на френската катедрала в Реймс и в него кралете на Кипър от френската династия Лузинян са коронясвани с титлата крале на Йерусалим.

Катедралата „Св. Николай“ във Фамагуста на гравюра от 1878 г.

Катедралата на гравюра от 1878 г.
Снимка: Wikimedia Commons (неизвестен автор, TIMEA, CC BY-SA 2.5)

Внушителните стени на Фамагуста са дело на по-късни владетели на Кипър: венецианците. Те поемат града през 1489 г. и го преустройват в мощна крепост, която също има своята романтична история и ореол. Счита се, че цитаделата, част от бастиона, е вдъхновението на Шекспир като място за „Отело“. Сочат като прототип на благородния мавър и смел генерал на венецианска служба, който тайно се жени за красивата и вярна Дездемона – истинския венециански управител на Кипър Кристофоро Моро (името му означава „мавър/чернокож“), който управлява острова от 1506 до 1508 г. и чиято съпруга умира при мистериозни обстоятелства.

Венецианските крепостни стени на Фамагуста с каменния мост над рова

Венецианските стени
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

Кулата на Отело – цитаделата в крепостните стени на Фамагуста

Кулата на Отело
Снимка: Wikimedia Commons (János Korom, CC BY-SA 2.0)

Сътресенията и натрупването на исторически пластове продължават през XVI в., когато османската армия обсажда Фамагуста. Малкият венециански гарнизон, воден от Маркантонио Брагадин, издържа геройски 11 месеца срещу десетки хиляди нашественици. След като мунициите свършват, той предава града срещу писмено обещание, че цивилните и войниците ще могат да си тръгнат мирно. Османският командир Лала Мустафа паша обаче нарушава думата си. Брагадин е подложен на жестоки мъчения и е одран жив на площада. Тогава и величествената „Св. Никола“ е превърната в джамия, а от 1954 г. носи името на победителя: „Лала Мустафа паша“.

Пристанището и крепостта на Фамагуста на гравюра на Олферт Дапер от 1703 г.

Фамагуста на гравюра от 1703 г.
Снимка: Wikimedia Commons (Олферт Дапер, обществено достояние)

Площадът пред катедралата „Св. Николай“ (джамията Лала Мустафа паша) в стария град на Фамагуста

Площадът пред катедралата
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

Старият град на Фамагуста, видян от крепостните стени, с катедралата в далечината

Старият град, видян от стените
Снимка: Wikimedia Commons (A.Savin, FAL)

Изглед от венецианските крепостни стени към стария град на Фамагуста и готическите църкви

От крепостните стени на Фамагуста
Снимка: личен архив

Каменният лъв пред кулата на Отело в крепостта на Фамагуста

Лъвът пред кулата на Отело
Снимка: личен архив

Руините на готическа църква с контрафорси във Фамагуста

Руините на готиката
Снимка: личен архив

Апсидата на готическата катедрала „Св. Николай“ и палма във Фамагуста

Катедралата и палмата
Снимка: личен архив

Каменен двор с бугенвилия и минарето на катедралата „Св. Николай“ в стара Фамагуста

Из уличките на Фамагуста
Снимка: личен архив

Стара каменна сграда с кръгъл прозорец и ресторант в стария град на Фамагуста

Каменните сгради на Фамагуста
Снимка: личен архив

Улица с палми към катедралата „Св. Николай“ във Фамагуста

Пътят към катедралата
Снимка: личен архив

Пешеходна улица с магазинчета в стария град на Фамагуста

Улицата с магазинчетата
Снимка: личен архив

Готическа църква с три апсиди и роза-прозорец в стария град на Фамагуста

Готическа църква във Фамагуста
Снимка: личен архив

Катедралата „Св. Николай“ (джамия Лала Мустафа паша), видяна от крепостните стени на Фамагуста

Катедралата от стените
Снимка: личен архив
Полезна информация
Лала Мустафа паша (Св. Николай): около 08:00 – 19:00, извън времето за молитва
Вход: свободен
Облекло: прилично, жените – с покрита глава
Проверете актуалното работно време преди посещение.

Вароша: призрачният град

Празна обрасла улица и изоставени сгради в призрачния град Вароша – черно-бяла снимка

Вароша, където времето спря
Снимка: Wikimedia Commons (Andrew Milligan sumo, CC BY 2.0)

Изоставеният автосалон „Тойота“ във Вароша, застинал от 1974 г.

Автосалонът „Тойота“ във Вароша
Снимка: Pexels (Yunus KARA)

В по-ново време тегобите и сътресенията в историята на Кипър и Фамагуста не спират – за разлика от времето. То застива някъде в дните около 14 август 1974 г., когато турската армия напредва към града и всички местни – около 39 000 гръцки кипърци – бягат в рамките на няколко часа, мислейки, че ще се върнат след дни… Днес някогашният луксозен квартал е ограден с бодлива тел и дълго е бил забранена военна зона. Едва наскоро, от октомври 2020 г., отново може човек да поеме из тези паметници на времето – от офисите, магазините и колите, застинали в автосалоните, през рушащите се домове с гардероби, пълни с дрехи и спомени от онова време, до хотелите, някога перли на крайбрежието, в които са инвестирали и отсядали от кралски до холивудски величия…

Панорама на плажа на Вароша с дългата редица изоставени хотели

Плажът на Вароша
Снимка: Wikimedia Commons (Andrew Milligan sumo, CC BY 2.0)

Тук има и един може би уникален в света плаж – Палм Бийч. Намира се точно до призрачния град Вароша и хората там отпочиват с неповторими гледки до тях.

Плажуващи в морето на Палм Бийч, а зад тях – изоставените хотели на Вароша

Палм Бийч и хотелите на Вароша
Снимка: Wikimedia Commons (Mihai DZ, CC0)

Табели „Ничия земя“ и „Стоп“ на наблюдателницата към Вароша, 2011 г.

„Ничия земя“ – наблюдателницата към Вароша (2011)
Снимка: Wikimedia Commons (Evgeniy Isaev, CC BY 2.0)

Изоставена църква сред кактуси на пуста улица във Вароша

Църква сред кактусите
Снимка: Wikimedia Commons (Dickelbers, CC BY-SA 3.0)

Избелели реклами на 7up и Coca-Cola по стена във Вароша

Рекламите на 7up и Coca-Cola, застинали във времето
Снимка: Wikimedia Commons (Mihai DZ, CC0)

Изоставен магазин с надпис „Hoover“ във Вароша

Магазинът „Hoover“ – остана само надписът
Снимка: Wikimedia Commons (Mihai DZ, CC0)

Изронен надпис „Fashion House“ над изоставен магазин във Вароша

„Fashion House“ – надписът, който времето изяжда
Снимка: Wikimedia Commons (Çınar Civan, CC BY-SA 4.0)

Улица във Вароша с нов асфалт след частичното отваряне през 2020 г.

Улица във Вароша след отварянето през 2020 г.
Снимка: Wikimedia Commons (Seksen iki yüz kırk beş, CC BY-SA 4.0)

Изоставените хотели на Вароша и останки от разрушена постройка в прибоя

Призрачният град Вароша
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)
Полезна информация
Работно време: ноември – март 08:00 – 17:00; април – август 08:00 – 19:30; септември – октомври 08:00 – 18:00
Вход: безплатен
Как: само пеша или с колело/тротинетка под наем от входа, по маркираните маршрути
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Обратно в Никозия: вечер в северната част

Джамията Селимие – някогашната готическа катедрала „Света София“ в северната част на Никозия, със знаме пред нея

Селимие – някогашната катедрала „Света София“
Снимка: Unsplash (Hongbin)

Поемаме обратно към Никозия. В турската част на града можете да разгледате:

Джамията Селимие – бившата готическа катедрала „Св. София“ в Северна Никозия

Вижте СелимиеГотическата катедрала „Св. София“, в която са коронясвани кралете на Кипър, днес е джамия с две минарета.

Wikimedia Commons (dronepicr, CC BY 2.0)
Дворът на кервансарая Бююк Хан в Северна Никозия с двуетажните аркади

Изпийте едно турско кафеВ двора на Бююк Хан – най-големия кервансарай в Кипър, построен от османците през 1572 г.

Pexels (Swabir Mohammed)
Входът на покрития пазар Бандабулия в Северна Никозия

Надникнете в БандабулияПокритият пазар от 30-те години на ХХ век, със сергии, кафенета и малки магазинчета.

Wikimedia Commons (dronepicr, CC BY 2.0)
Киренийската порта – венецианската порта на Никозия

Минете през Киренийската портаВенецианската порта от 1567 г., през която пътят е водел към Кирения.

Wikimedia Commons (Wiki leylek, CC BY-SA 4.0)
Венецианската колона на площад „Ататюрк“ в Северна Никозия вечер

Спрете при Венецианската колонаНа площад „Ататюрк“ – донесена от античния Саламин и издигната тук през 1550 г.

Wikimedia Commons (Diego Delso, CC BY-SA 4.0)
Сградата на британските колониални съдилища на площад Сарайоню („Ататюрк“) в Северна Никозия

Огледайте британските съдилищаСградата на британските колониални съдилища на историческия площад Сарайоню, познат днес и като площад „Ататюрк“.

Wikimedia Commons (A.Savin, FAL)
Стара сграда с балкон над кафене в Северна Никозия

Разходете се из стария градПо тесните улички – между старите къщи с балкони и малките кафенета.

Unsplash (Emediong Umoh)
Полезна информация
Бандабулия: около 09:00 – 18:00/19:00
Селимие: извън времето за молитва (петък по обед е най-неудобно)
Буюк Хан: около 08:00 – 22:00, магазинчетата 10:00 – 18:00
Вход: навсякъде свободен
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Вечеряме в Zanettos Cypriot Tavern – истинска институция, в която меню няма. Сядате и започват да ви носят кипърско мезе, като чиниите направо нямат край. Не си мислете, че опразните ли някоя чиния, сте напреднали – ще ви донесат още една със същото! Тук е мястото, където към обичайните за кипърското мезе неща ни поднасят и… охлюви.

В Кипър охлювите са голям деликатес. В Zanettos те се приготвят по най-класическия планински начин – сварени и след това задушени или запечени на скара, обилно заляти с лимон, зехтин и ситно нарязан пресен магданоз.

За любопитните

Какво включва кипърското мезе

Маса, отрупана с кипърско мезе – разядки, мезета, скара и вино

Масата с кипърско мезе
Снимка: Wikimedia Commons (Cyprus Tourism CH, CC BY 2.0)

А ето и какво обичайно включва прочутото кипърско мезе:

1
Степен първа

Студени предястия, разядки и хляб

Нашето кипърско мезе – разядки, селска салата и халуми на скара

Нашето мезе: разядки, селска салата и халуми
Снимка: личен архив

Селска салата с фета и цацики (талатури) – студените предястия на мезето

Селска салата и талатури
Снимка: Wikimedia Commons (Paasikivi, CC BY-SA 4.0)

Топъл хляб пита (Pita), местни черни и зелени маслини, голяма селска салата (Choriatiki salata) с фета и задължителните традиционни дипове (сосове):

  • Талатури (Talatouri / Tsatziki): кипърският вариант на нашенската млечна салата. Прави се от гъсто цедено кисело мляко, краставици, чесън, зехтин и много важен детайл – суха планинска мента.
  • Тахини (Tahini): гъста паста от смлян сусам, лимонов сок, чесън и вода.
  • Хумус (Hummus): познатото пюре от нахут, тахан, чесън и лимон, заимствано от арабската кухня.
  • Тарама салата (Taramosalata): нежен розов хайвер, разбит с хляб или картофи, зехтин и лимон.

Към предястията може да носят и още неща – червено цвекло, фенел, тиквички, пържени картофи…

2
Степен втора

Топли предястия и мезета

Чиния с нарязана лунца и хиромери, зелен лук и маслини – кипърско месно мезе

Лунца и хиромери
Снимка: Wikimedia Commons (Ulrich prokop, CC BY-SA 3.0)
  • Халуми (Halloumi): запечено на скара емблематично солено кипърско сирене от козе/овче мляко, което „скърца“ при дъвчене.
  • Лунца (Lountza): пушено свинско филе (подобно на нашето филе „Елена“), мариновано в червено вино и кориандър, обикновено запечено на скара.
  • Купепия (Koupepia / Dolmades): малки лозови сармички. Кипърският вариант включва плънка от кайма, ориз, домати, лук и пресни билки.
  • Кубес (Koubes): продълговати хрупкави крокети, чиято външна обвивка е от булгур, а отвътре са пълнени с пикантна телешка или свинска кайма и лук.
  • Кефтедес (Keftedes): традиционни малки пържени кюфтенца от кайма, които в Кипър задължително се правят с много настърган картоф, канела и магданоз.
  • Критараки (Kritharaki): кипърска паста, запечена в глинен съд с доматен сос, канела и настъргано сухо сирене (анари или халуми) отгоре.
3
Степен трета

Основната вълна – скара и шишове

Плато със смесена скара, халуми и пържени картофи

Нашето плато от скарата
Снимка: личен архив

Шефталия – кипърски кюфтенца на скара, увити в було, със салата

Шефталия
Снимка: Wikimedia Commons (G-Lignum, CC BY-SA 4.0)

Тук идва ред на класическото печено месо на дървени въглища:

  • Шефталия (Sheftalia): може би най-важният кипърски специалитет на скара. Това са продълговати кюфтенца от свинска/агнешка кайма с много лук и магданоз, които обаче не се пържат, а се увиват в було – тънката мрежеста мазнина около стомаха – и се пекат на скара, докато станат изключително сочни.
  • Сувлаки (Souvlaki): добре познатите ни малки кубчета месо (свинско или пилешко), изпечени на тънки метални шишчета.
  • Сувла (Souvla): за разлика от сувлакито, това са огромни парчета месо с кокал (обикновено агнешко, козе или едро свинско), които се въртят бавно с часове на голям шиш над въглищата.
  • Луканика (Loukanika): традиционни тънки наденички, обилно подправени със семена от кориандър и сушени в червено вино.
4
Степен четвърта

Бавно готвени ястия (гювечи)

Афелия – кипърско свинско, задушено в червено вино с кориандър, с гарнитура муджендра

Афелия с муджендра – леща с ориз
Снимка: Wikimedia Commons (Cyprus Tourism CH, CC BY 2.0)

За финал, преди десерта, се носят най-тежките манджи, които са къкрили с часове в глинени съдове:

  • Клефтико (Kleftiko): крехко агнешко месо, което се готви с часове в запечатана глинена пещ с дафинов лист и риган, докато започне да се отделя само от кокала. Сервира се с печени картофи, поели от мазнината на месото.
  • Афелия (Afelia): крехки късчета свинско месо, задушени и запечени в червено вино и много счукан сух кориандър.
  • Стифадо (Stifado): гъста, ароматна яхния (обикновено с телешко или заек), която се задушава с огромно количество малки лукчета (арпаджик), червено вино, канела и карамфил.
  • Мусака (Moussaka): за разлика от българската, кипърската се прави на слоеве от патладжани, тиквички и картофи, кайма с канела и дебел слой запечен сос бешамел най-отгоре.
✦
За сбогом

Сладкият финал

Глико ту куталиу – сладко от вишни в стъклена чинийка с лъжичка

Глико ту куталиу – „сладко от лъжичка“
Снимка: Wikimedia Commons (анонимен автор, CC BY 3.0)

Парчета халва от грис, украсени с ядки

Халва от грис
Снимка: Wikimedia Commons (Garrett Ziegler, CC BY-SA 4.0)

Всичко това обикновено завършва с безплатен комплимент от заведението – парчета студена диня (Karpoúzi) или глико ту куталиу (Glyko tou koutaliou), което в буквален превод означава „сладко от лъжичка“ – традиционни кипърски плодове или ядки, консервирани в гъст захарен сироп.

Никозия: двете половини на столицата

Ден 8 · Никозия → летище Ларнака (вечерен полет)

Вратата Фамагуста в Никозия, Кипър – венецианската порта в старата крепостна стена

Вратата Фамагуста в Никозия
Снимка: Wikimedia Commons (A.Savin, Free Art License)

Никозия: последната разделена столица

Стара каменна къща със зелени капаци и ковани балкони в Никозия

Стара къща в Никозия
Снимка: личен архив

Последният ни ден в Кипър, преди вечерния полет, е отделен само и единствено за чудната Никозия, която много, ама много ми хареса. Няма друг град като нея по света, буквално. Едновременно столица на Република Кипър (на юг) и на непризнатата Севернокипърска турска република (на север), градът е буквално разрязан на две от „Зелената линия“ на ООН – буферната демилитаризирана зона, която пази спомена за продължилия десетилетия конфликт между кипърските гърци и кипърските турци.

Тук наистина човек се чувства точно като откривател на чудеса, може би поради спецификата на града. Красивата архитектура, но и тежката история; плакатите, които я разказват чрез болезнени кадри и думи по граничната зона, разделяща града на две; оградите на ООН с надписи „Не преминавай“, синьо-белите будки, графитът на момиченце, гладещо с точилка бодливата тел; децата, които по обед маршируват и свирят на барабани, докато развяват гръцкото знаме и пеят свои песни – всичко формира нови и нови нюанси от лицето на града.

Портата на ООН с надпис „No parking“ на Зелената линия в Никозия

Портата на ООН на Зелената линия
Снимка: личен архив

Голям стенопис на жена с очила върху стара сграда в Никозия

Улично изкуство в стара Никозия
Снимка: личен архив

Оградата на буферната зона на ООН в Никозия с табела за забранен достъп

Буферната зона на ООН
Снимка: личен архив

Синьо-бяла стражева будка и варели на границата на буферната зона в Никозия

Стражевата будка на Зелената линия
Снимка: личен архив

Графити на момиче, което тегли бодлива тел, на стена до зелената линия в Никозия

Графитите до Зелената линия
Снимка: личен архив

Информационен плакат за Резолюция 550 на ООН и Вароша в Никозия

Плакатът за Вароша
Снимка: личен архив

За любопитните

Ледра, Левкотеон, Лефкосия: 27 века в един град

  1. VII в. пр.Хр.Ледра

    Основан през далечния VII в. пр.Хр., някога градът се казвал Ледра.

  2. ок. 280 г. пр.Хр.Левкотеон

    После, кръстен на сина на Птолемей – Левкос, се кичил с името Левкотеон, а по-късно – Лефкосия. Винаги е бил важен административен център, защото, понеже е във вътрешността на острова, не можел да бъде достигнат толкова лесно при постоянните набези на кой ли не по крайбрежията.

  3. X в. · 1192Столица

    От X век е столица на острова, а от 1192 г. – и на кралството на Лузиняните. Точно тогава са издигнати катедрали като „Св. София“, днес в северната част и превърната в джамия.

  4. 1567Звездата на венецианците

    Стените на Никозия и прочутите порти пък са дело на венецианците. Архитектът Джулио Саворняно проектира звездовидната крепост с 11 бастиона с цел отбрана…

  5. 1570Османците

    …но въпреки това през септември 1570 г., след близо седемседмична обсада, градът пада под османска власт…

  6. 1878Британците

    …само за да премине през 1878 г. в ръцете на Британската империя.

  7. 1960 · 1963 · 1974Независимост и разделение

    През 1960 г., когато Кипър извоюва своята независимост, Никозия става официална столица – разделена още през 1963 г., а окончателно – след нахлуването на Турция на острова през 1974 г.

  8. 2008„Ледра“

    През 2008 г. прочутата търговска улица „Ледра“ в центъра на града най-накрая е отворена за пешеходци, превръщайки се в граничен пункт.

Полезна информация
Пункт „Ледра“: денонощно, само пеша
Документи: паспорт или лична карта, без печати
Паркинг: подземният паркинг „Омиру“ под площад „Елефтерия“ (платен) или по паркингите край венецианските стени – старият град се обикаля пеша
Проверете актуалните правила преди пътуването си.

Площад Фанеромени: светинята в сърцето на града

Площад Фанеромени в Никозия с църквата „Панагия Фанеромени“

Площад Фанеромени
Снимка: Wikimedia Commons (Mboesch, CC BY-SA 4.0)

Площад „Фанеромени“ е историческият, културен и бунтовен център на гръцката общност в Никозия. Носи името на голямата църква на площада – „Панагия Фанеромени“ (Света Богородица Явена), която някога се издигала тук като част от православен женски манастир, издигнат на мястото на средновековен католически манастир. Според легендата, след като турците превзели града, през 1571 г. на два пъти опитали да превърнат църквата в джамия, но всички имами, назначени там, умирали мистериозно броени дни след като встъпвали в длъжност. Уплашени от „проклятието“ (което християните приписвали на закрилата на Богородица), турците се отказали и я оставили да действа като енорийска християнска църква. Съборена през 1872 г., защото вече била в много лошо състояние, на нейно място е издигната нейна наследница, която пази цялото злато и икони, включително чудотворния лик на Богородица.

В двора на църквата се издига красив мраморен мавзолей, пазител на костите на четирима кипърски архиереи, публично екзекутирани от османските турци на 9 юли 1821 г. заради подозрения, че подкрепят Гръцката революция. Мястото се счита за светиня на националната памет. На площада е и едноименното девическо училище „Фанеромени“ – първото девическо училище в Кипър, в днешната си сграда от 1924 г. Площадът освен история и красива архитектура предлага и арт кафенета, като тук изкуството си показват местни художници. На метри е нещо тотално приземяващо – Зелената линия: краят на улицата е блокиран от стена и чували с пясък.

Къща с йонийски колони и тюркоазени капаци в старата част на Никозия

Колони и тюркоазени капаци – стара Никозия
Снимка: личен архив

Площад Фанеромени в Никозия – църквата и сградите около площада

На площад Фанеромени
Снимка: Wikimedia Commons (Giorgis 2011, CC BY-SA 3.0)

Площад Фанеромени и училището „Фанеромени“ нощем, Никозия

Площадът и училището „Фанеромени“ нощем
Снимка: Wikimedia Commons (NicNight20, CC BY-SA 4.0)

Жълтата неокласическа сграда на девическото училище „Фанероменис“ в стара Никозия

Училището „Фанероменис“ в Никозия
Снимка: личен архив

Османска къща с бели стени, дървени еркери и сини капаци в стара Никозия

Османска къща с еркери
Снимка: личен архив

Теракотена къща със зелена врата, капаци и агаве в стара Никозия

Зелената врата
Снимка: личен архив

Стара индустриална сграда от камък със стоманена кабина на улица в Никозия

Индустриалното наследство на Никозия
Снимка: личен архив

Църква с висока камбанария и керемиден купол зад кована ограда в Никозия

Църквата с високата камбанария
Снимка: личен архив

Калдъръмена уличка с жълти каменни къщи и зелени капаци в стара Никозия

Уличка в стара Никозия
Снимка: личен архив

Фасадата на църквата „Архангел Михаил Трипиотис“ (1695 г.) в Никозия с готическата розетка

Църквата „Архангел Михаил Трипиотис“, 1695 г.
Снимка: Pexels (İrem, @gezginbirem)

Неокласическата сграда на Националната банка на Гърция в Никозия

Сградата на Националната банка на Гърция
Снимка: Wikimedia Commons (A.Savin, FAL)

Паметникът на свободата върху венецианските стени на Никозия

Паметникът на свободата
Снимка: Wikimedia Commons (A.Savin, FAL)

Кулата Шаколас: панорама към разделения град

Северна Никозия с джамията Селимие и планината Пентадактилос, гледка от кулата Шакола

Гледката от кулата Шаколас: Селимие и Пентадактилос
Снимка: Wikimedia Commons (A.Savin, Free Art License)

На улица „Ледра“ се намира кулата Шаколас – една от най-високите сгради в града, която предлага панорами отвисоко към разделения град. На 11-ия ѝ етаж има музей и обсерватория, а огледате ли се добре наоколо, ще видите върху склона на вече познатата ни планина Пентадактилос (Пет пръста) огромна рисунка на знамето на Северен Кипър. Тук можете както да гледате филм за Никозия, така и да получите информация за историческите обекти с помощта на интерактивни екрани и телескопи.

Полезна информация
Shacolas Tower: официален сайт на Община Никозия
Работно време: понеделник – събота 10:00 – 17:00, неделя 11:00 – 17:00
Вход: 2,50 €
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Джамията и хамамът Омерия: от църква до спа

Минарето на джамията Омерие в стара Никозия

Джамията Омерие
Снимка: Wikimedia Commons (Zairon, CC BY-SA 4.0)

В тази част на града са и джамията и хамамът Омерия. Някога ислямският храм бил християнски и по-точно – църква на августинския манастир „Света Мария“ от XIV век. Когато Мустафа паша превзема Никозия, той избира именно тази пищна готическа църква, сериозно разрушена от артилерията му по време на обсадата, и я превръща в главна джамия, която кръщава на един от най-важните халифи в ранния ислям – Омар. Според местно предание, когато Омар пътувал към Египет, спрял да нощува точно на това място в Кипър, в малка манастирска килия. Затова турците твърдят, че превръщането на манастира в джамия изпълнява свещено пророчество. Днес готическите прозорци и арки на старата църква все още личат под османското минаре. Това е една от малкото действащи джамии в Южна Никозия.

Веднага до джамията е построен и едноименен хамам, днес възстановен и действащ луксозен СПА център, където можете да се насладите на традиционен пилинг, ориенталски масаж с пяна и релакс с чай под средновековния купол. Това е пример за това как някогашните сгради могат да бъдат не само музеи, но и днес да са в полза на обществото и туризма – просто под друга подходяща форма. Разрушението никога не е път. Неслучайно казват – и го приписват на Конфуций: „Преди да тръгнеш по пътя на отмъщението, изкопай два гроба“…

Входът на хамама Омерия в Никозия с бялия купол и чадърите на СПА центъра

Хамамът Омерия днес
Снимка: Wikimedia Commons (Gerda Arendt, CC0)

Хамамът Омерия в Никозия с каменните куполи и котка в двора

Хамамът Омерия – и неговата котка
Снимка: Wikimedia Commons (A.Savin, FAL)
Полезна информация
Джамията: извън времето за молитва, вход свободен
Хамамът: официален сайт
Работно време на хамама: вторник – неделя около 10:00 – 20:30, понеделник затворен
Четвъртък: само за жени
Посещение: действащ СПА център, не музей – с резервация
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Архиепископията: дворци, катедрали и откраднати светини

Катедралата „Св. Йоан“ с камбанарията и Архиепископският дворец в Никозия

Катедралата „Св. Йоан“ и Архиепископията
Снимка: личен архив

Забележителен за нас се оказва Византийският музей на Никозия. Остави колко сърдечно ни посрещат! Той пази забележителна колекция, свидетелстваща за безкрайната човешка воля. Тук са изложени безброй произведения на изкуството – от икони до църковни фрески, които турците прибирали с повече или по-малко къртене от църквите, за да ги продават на черния пазар за антики. Кипърската държава обаче методично и упорито издирвала задигнатите съкровища, много от които са именно от обектите на християнството, останали в северната част. Водела дела и си ги прибирала обратно в музея.

Вътрешният двор на Архиепископския комплекс в Никозия – вляво Византийският музей, вдясно старата катедрала „Свети Йоан Богослов“

Вътрешният двор на Архиепископията: вляво – Византийският музей, вдясно – старата катедрала „Свети Йоан Богослов“
Снимка: Unsplash (Datingjungle)

За любопитните

Откраднатите светини и как се върнаха

Сред най-важните неща, които ще видите тук, са:

1989върнати у домаМозайките от Панагия КанакарияVI век

Изтръгнати от стените на църквата от турски контрабандист и продадени на американски дилър на изкуство. След историческо съдебно дело в Индианаполис (САЩ) през 1989 г. съдът разпорежда връщането им на Кипър.

1997върнати у домаФреските от АнтифонитисXII – XIV век

„Страшният съд“ и „Дървото на Йесей“ са били буквално нарязани на парчета и изнесени нелегално. Открити са през 1997 г. от полицията в Мюнхен (Германия) в апартамента на турски дилър и са част от партида от 173 църковни артефакта, върнати наведнъж.

2012върнати у домаСтенописите от Свети Ефимиан в ЛисиXIII век

Фреските на Христос Пантократор от купола на църквата са купени от американската фондация „Менил“, която, след като разбира, че са крадени, ги реставрира, излага ги в Хюстън по споразумение за сътрудничество и през 2012 г. ги връща окончателно в Кипър.

Византийският музей е част от комплекса на Архиепископията в Никозия. Тук рамо до рамо са новият и старият архиепископски дворец. Първият е от 1960 г. и е официална резиденция на действащия архиепископ на Кипър и главно седалище на Кипърската православна църква, като пази личните апартаменти и кабинета на покойния архиепископ Макариос III. Вторият – по-старата сграда, е от 1730 г. и днес е дом на Музея на народното творчество. До дворците се издига катедралата „Свети Йоан Богослов“, построена през 1662 г. на мястото на средновековен бенедиктински манастир. До 2021 г. тя е била официалната катедрала на Кипър – тогава е завършена и открита съседната нова катедрала „Апостол Варнава“, която поема функциите на катедрална църква.

Каменната стена и камбанарията на катедралата „Свети Йоан Богослов“ в Никозия

Катедралата „Свети Йоан Богослов“
Снимка: личен архив

Новата катедрала „Свети Апостол Варнава“ в Никозия с червените куполи и двете камбанарии

Катедралата „Свети Апостол Варнава“
Снимка: личен архив

Двор в Архиепископията в Никозия – стара къща с дървен балкон, кипарис и скулптура на майка с деца

Дворът на Архиепископията
Снимка: личен архив

Част от внушителния комплекс е и Музеят на националната борба, посветен на партизаните от ЕОКА срещу британското колониално управление. В рамките на този значим във всякакъв смисъл ансамбъл от сгради е и Библиотеката на Архиепископията, а возилата на големците от едно време са изложени отпред – като напомняне за цялата пъстра многопластовост на Кипър, в който има от всичко.

Лимузините на архиепископ Макарий III – Mercedes 600 и Cadillac Fleetwood – зад витрина до Архиепископския дворец в Никозия

Колите на архиепископ Макарий
Снимка: личен архив

Черно-бяла снимка на площада пред катедралата „Св. Йоан“ и Архиепископския дворец в Никозия

Площадът пред Архиепископията
Снимка: личен архив
Полезна информация
Архиепископският дворец и Византийският музей: официална страница във Visit Cyprus
Работно време: вторник – събота 09:30 – 17:00; неделя, понеделник и празници затворено
Вход: 7 €
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Къщата на Корнесиос: драгоманът, който изгуби главата си

Къщата на Хаджигеоргакис Корнесиос с дървения еркер и готическия вход в Никозия

Къщата на Хаджигеоргакис Корнесиос
Снимка: личен архив

Къщата на Хаджигеоргакис Корнесиос в Никозия – бялата османска сграда с градината, днес Етнографски музей

Къщата на Корнесиос – днес Етнографски музей
Снимка: Wikimedia Commons (Gerda Arendt, CC0)

На минути е още нещо интересно: къщата на Хаджигеоргакис Корнесиос, известна днес като Етнографския музей на Кипър. Тук някога е живял със семейството си драгоманът на Кипър – официален преводач и посредник между османската власт на острова и християнското население. Хаджигеоргакис Корнесиос изпълнявал тази длъжност в продължение на цели 30 години (от 1779 до 1809 г.), като организирал събирането на данъците от християнското население за османската хазна. Тъй като османските турци не били много умели в чуждите езици и нямали пълно доверие на местните, те назначавали богати и влиятелни християни на тази позиция.

Разбира се, много хубаво не е на хубаво и деликатната длъжност на Хаджигеоргакис му донесла огромно богатство и политическо влияние, но е и причина за падението му. През 1809 г., след политически интриги и заговор, той е набеден за предател и обезглавен в Константинопол по заповед на султана, а богатствата му са конфискувани. Имението му и до днес разказва за градската архитектура от османския период в Никозия. Вътрешната градина, частният хамам, официалната приемна и до днес разказват истории за онези дни.

Парадният салон с позлатен дърворезбован таван и червени миндери в къщата на Хаджигеоргакис Корнесиос

Салонът с позлатения таван
Снимка: личен архив

Османската гостна с килим, огледало и диван в еркера в къщата на Хаджигеоргакис Корнесиос

Гостната в къщата на Корнесиос
Снимка: личен архив
Полезна информация
Къщата на Хаджигеоргакис Корнесиос: официална страница във Visit Cyprus
Внимание: към есента на 2026 г. е затворена до второ нареждане
Работно време: вторник – петък 08:30 – 15:30, събота 09:30 – 16:30; неделя и понеделник затворено
Вход: свободен
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Музеят Левентис: историята на града

Стара карта на Никозия от 1570 г. със звездовидните венециански стени – Общински музей Левентис

Картата на Никозия от 1570 г. в музея Левентис
Снимка: Wikimedia Commons (Молли, CC BY-SA 4.0)

Историята конкретно на Никозия пък проследява Общинският музей Левентис, в който има от средновековни керамични съдове, през традиционни костюми и предмети от бита от времето на британското управление, до експозиция, посветена на събитията от 1974 г., която помага да разберете съвременната травма на разделението през очите на жителите на града.

Входът в много от музеите в Никозия е безплатен – сред тях Левентис, къщата на Корнесиос и Музеят на националната борба.

Портата Фамагуста: от бойна порта до културен център

Венецианската порта Фамагуста в крепостните стени на Никозия

Портата Фамагуста
Снимка: личен архив

Портата Фамагуста пък, през която през османския период на кон имали право да минават само османските управници (местните минавали пеша, а християните можели да яздят през нея срещу такса едва от 1769 г.), днес е градски културен център.

Полезна информация
Портата Фамагуста: официална страница във Visit Cyprus
Работно време (октомври – април): понеделник – петък 10:00 – 13:00 и 16:00 – 19:00; събота и неделя затворено
Вход: свободен
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Кипърският археологически музей: последната ни спирка

Сградата на Кипърския музей в Никозия – най-старият и най-голям археологически музей на острова

Кипърският музей – най-старият и най-голям археологически музей на острова
Снимка: Wikimedia Commons (A.Savin, FAL)
Полезна информация
Кипърският музей: официална страница на Отдела за антики
Основан: 1882 г. – най-старият и най-голям археологически музей на острова
Не пропускайте: идола от Помос (същият е на кипърските евро монети), Афродита от Соли, статуята на император Септимий Север
Работно време: вт – пт 08:00 – 18:00, сб 09:00 – 17:00, нд 10:00 – 13:00, понеделник – почивен
Проверете актуалните цени и работно време преди пътуването си.

Като всеки град с история, тук особено бурна, Никозия крие още много неразкрити тайни. Една от тях е митът за Регина – тайнствена владетелка, която, казват, криела съкровищата си някъде наоколо в стая със 101 порти, която се отваряла само за секунди веднъж в годината, в нощта на Възкресение Христово…

Едно е сигурно – подобен град днес няма. С почит към котараците за подвига им да изтрепят отровните змии, владели острова, с мъка и надежда, натрупани една върху друга и витаещи над двете половини на един разделен, но свързан град.

Колко котки открихте?

И като говорим за котки – време е за отговора на малкото предизвикателство от началото. Сигурни ли сте, че сте ги преброили всичките? Някои се крият много добре. Ако сте стигнали до 17 котки в 13 снимки – браво, имате котешко око! (Котаракът от „Свети Никола на котките“ в началото не се брои.) Ето ги всичките:

  • Хала Султан Текке, Ларнака – три котки пият вода от чешмата в двора.
  • Ставровуни – две: едната се е сгушила в котешката къщичка, другият позира на пътеката пред нея.
  • Пано Лефкара – черно-белият пазач на пейката.
  • Лимасол – котката, излегнала се пред къща в стария град.
  • Храмът на Аполон Хилат – дреме до храста босилек.
  • Манастирът „Свети Неофит“ – чудният котак с топло кожухче, пред църквата се разхожда още един, а през портата под мозайката с архангелите надзърта трети – той е най-добре скритият!
  • Лофу – рижата котка на стената, а вечерта в двора – рижа и черна заедно.
  • Кирения – две котки, свити на плетен стол на пристанището.
  • Никозия – котката в двора на хамама Омерия.

Довиждане, Кипър: двете лица на острова

Синя врата със саксии с цветя пред бяла къща в Ларнака, Кипър

Синя врата в Ларнака – там, откъдето тръгнахме
Снимка: Wikimedia Commons (Ruben Holthuijsen, CC BY 2.0)

Кипър е не просто светъл и дружелюбен остров, любимо място за почивка на безброй народ откъде ли не – остров, който бурите обаче могат да преобразят за минути в навъсен и приканващ да се скриете и да се отпуснете до камината с ароматно горящо маслиново дърво. Поне март е такъв. През лятото, което тук е от дълго по-дълго, той е съвсем различна дестинация – парти или по-кротка, рай за плажуване, гмуркане и т.н. По нещо за всеки, зависи къде ще изберете да отседнете.

Кипър е изпълнен с безброй истории, натрупани тук от всички нации, владели го през вековете. Пази религиозни светини – може би едни от най-важните за християнския свят. Всичко – заради една буря, довела някога тук Света Елена, завръщаща се към Константинопол не само с частица от Христовия кръст и кръста на благоразумния разбойник, но и с редица християнски светини… Може би другите места, толкова наситени с подобни символи и истории, но също някак по-скрити от традиционния туристически радар, са Армения и Грузия. Първата – горд пазител на Копието на съдбата (копието, с което Лонгин промушва Христос на кръста), а другата – на Ризата Господня (която евреинът Елиоз от Мцхета откупува от римски войник, носи у дома си и днес тя е под най-свещената църква в страната).

Пълен с неща за разглеждане и въпреки скромните си размери – с интересен релеф и от морски до планински опции, дом на командарията и зиванията, на кипърското мезе и чудни красиви места, от списъка на ЮНЕСКО или не – тук всеки може да открие нещо спрямо интересите си. Билетите са на много добри цени, а опциите за разходка и добро прекарване на времето – много. Нека шофирането „у лево“ не ви плаши – британците са се погрижили за добрата маркировка и знаците, които буквално ви водят където трябва и както е правилно. На север и на юг двете лица на Кипър ви очакват, за да прецените сами дали са „вашето“ нещо.

За вас не знам, но за мен всяко пътуване е дар, който никога не съжалявам, че сме си направили. Светът е голям и чудеса дебнат навсякъде – и стига човек да е с отворени очи и сърце, може да си вземе много и от привидно по-скромни дестинации, които не са пълни с тълпи до краен предел и не изискват купуване на билети с месеци предварително за обекти, присъстващи на толкова снимки, че Кристо спокойно би могъл да облепи с тях цялото земно кълбо – няколко пъти.

Помахваме на Кипър, на белите къщи със сини кепенци, делвите с мушкато, морето, палмите и маслините. И с дузини нашенци се товарим на самолета към дома.

Какво да донесем за вкъщи

Вкусове и занаяти за куфара

Лефкарска дантела с цветна бродерия – занаят от Кипър

Лефкарска дантела – занаятът, който пътува най-добре
Снимка: Wikimedia Commons (Cyprus Tourism CH, CC BY 2.0)
  • Зивания кипърската гроздова ракия (около 45°), със защитено географско указание. Пие се ледена, към мезе.
  • Командария най-старото вино в света, което още се прави под същото име – сладко, плътно, десертно. Защитено наименование за произход.
  • Кипърско бренди по-меко от френското; местните го пият с лед и лимонада – това е класическият „бренди сауър“.
  • Халуми защитено наименование от 2021 г. Вакуумирано пътува чудесно – за скара или тиган у дома.
  • Анари кипърската извара; сухата се настъргва върху паста, прясната се яде с мед.
  • Судзукос дълги „наденички“ от сгъстен гроздов сок с бадеми или орехи – най-пресни от Омодос.
  • Локум от Героскипу със защитено географско указание; от фирмения магазин до „Агия Параскеви“ – с вкус на роза, рожков или дори узо.
  • Сладко с лъжичка глико ту куталиу от горчив портокал, орехче, патладжан или роза от Агрос – подаръкът, който всяка кипърска домакиня поднася на гости.
  • Рожков сироп (тератсомело) и пастели – „черното злато“ на Кипър, без кофеин и без какао.
  • Лефкарска дантела лефкаритико от списъка на ЮНЕСКО – питайте за ръчна местна изработка; една покривка е седмици труд. В Омодос – дантелата пипила.
  • Филигранно сребро от работилниците на Лефкара – кръстчета, обици, лъжички.
  • Зехтин и мед от манастирските магазинчета (Ставровуни, Кикос, Трикукиотиса) – там и пчелен восък, розова вода и ликьори.

Течностите – зивания, командария, бренди, зехтин – пътуват в регистрирания багаж или се купуват след проверката на летището. Халуми, локум и судзукос спокойно вървят в ръчния.

0 Comments