Мария Петрова

Блог

Писания и приказки на всякакви теми

Нестинарско

Гайдата писна. Преплете се гласът ѝ с тъпана, в звук стар като света. Притихна тълпата. Всички светлини се изгубиха – сякаш угасени в миг. А имало ли ги е изобщо? Лицата осветяваше жаравата. Живееше свой живот на светлина, топлина и древност.

Read full post

Алюзия за Ковачевица

В началото бе табелата. Предупреждава, че място, където да обърнете, в селото няма. “Никой не я спазва” – казва ми нашата домакиня. “Всичките влизат навътре с колите”. Та, така. Влизаме и ние, защото имаме запазена нощувка. Пазят ни място, току до къщата на достолепна възраст от над век. Вътре, чудо.

Read full post

История с кралски килими: Костандово

“Добър ден! Удобно ли е да разгледаме?” – питам надникнала през вратата. Същата води към вътрешността на една външно с нищо забележителна сграда. Нито табела, нито ярки рекламни послания красят фасадата и околностите.

Read full post